Постоянен или временен дом намират онези костенурки – сухоземни или водни, кото се отглеждат, търгуват, пренасят зад граница без необходимите разрешителни документи. Ежегодно при нас постъпват между 5 и 20 такива животни, не само от българската фауна, но и с чужд произход. Най-често конфискуваните обитатели на Центъра са гръцките Дългокорубести костенурки.
През 2017 г. на ГКПП Капитан Андреево българските власти задържаха една кайманова и осем алигаторови костенурки, транспортирани в камион от Турция за Германия, без необходимите за целта документи. Екипът на Центъра се отзова незабавно на сигнала и на 27 май те бяха транспортирани и настанени в него.
Независимо, че тези видове живеят почти изцяло във водна среда, те могат да издържат известно време на сухо, но по-продължителен такъв престой застрашава живота и здравето им. Поради това и изключителната им агресивност при улавяне, бързата и специализирана намеса на експерт от центъра беше решаваща за успешния край на операцията. Животните останаха при нас до декември, когато поради липса на подходящи зимни условия за водните ни обитатели, бяха прехвърлени в Зоопарк – София.
Независимо, че алигаторовите и каймановите костенурки живеят почти изцяло във водна среда, те могат да издържат известно време на сухо, но по-продължителен такъв престой застрашава живота и здравето им. Поради това и изключителната им агресивност при улавяне, бързата и специализирана намеса на експерт от центъра беше решаваща за успешния край на операцията.
Двата вида обитават сладководните водоеми на Северна Америка и имат сходен външен вид. Алигаторовата костенурка (Macroclemys temminckii) е считана за най-голямата сладководна костенурка, като през 1937 г. е регистриран екземпляр, достигащи 183 кг. Тя има много голяма и тежка глава и характерна назъбена отгоре черупка, подобно на гърба на алигатор, откъдето идва и името и. Трите надлъжни реда назъбени щитчета на горната черупка, наподобяващи хребети, отличават този вид от близкородствената кайманова костенурка (Chelydra serpentina). На горната си челюст алигаторовата костенурка има своеобразен клюн, но най-уникално е риболовното приспособление на върха на езика, силно наподобяващо червей, служещо за стръв. Когато ловува, костенурката стои неподвижно заровена в тинята с широко отворена уста, подобно на алигатор. Червеообразния език имитира движението на червея и примамва риба към устата на животното. Със светкавично затваряне на устата то улавя своята плячка. Челюстите на алигаторовата костенурка са изключително мощни и могат да нанесат сериозни увреждания. Има много непотвърдени митове за атакуване и дори убиване на хора от този вид. Всъщност тези костенурки не нападат хора, ако не бъдат закачани, но техните силни челюсти и остри човки ги правят потенциално опасни, ако с тях се действа невнимателно. Те с лекота могат да отрежат пръстите на ръка и да пречупят напълно дървена дръжка на метла. Когато се вземат в ръка, широко отварят страховитата си челюст.
Каймановата костенурка има голяма глава с изпъкнали очи, голяма уста с остри челюсти и мощни нокти. Животното е известно със своята агресивност – при нападение активно се защитава, изстрелва главата си и хапе. Известни са с изключителната си студоустойчивост. В родината си са забелязвани да се движат под леда в замръзнали водоеми. Храни се с риба, дребни животни, мърша, водна растителност и дори с водоплаващи птици. Разлагащата се храна намира чрез обонянието си, а живата плячка ловува от засада, като бързо захапва с уста приближаващата се жертва.
Поради специфичните си изисквания и силната си агресивност дори към представители на собствения вид, животните бяха настанени в отделни временни жилища.
