Нашите обитатели

.

С някои от тях сме заедно от 2001 година. Други са приети наскоро и очакат момента на свободата си. Трети като бебетата в детската градина растат заобиколени от нашите грижи и все още не познават истинският див свят. А първите бебета, излюпени в нашия център вече имат свое поколение, факт, с който се гордеем. Наричаме ги нашите „внуци“. Наблюдавайки, разбираме какво се случва в живота на костенурките.

.

Бабата

.

Наблюдаваме Бабата, която при пристигането си през 2009 г. беше на предполагаема възраст около 60 години. 40 години от живота и са преминали в двор, но детството и младостта си е прекарала в естествената си среда. Видяхме първото и снасяне, след това второто, от което се излюпиха здрави бебета, и така вече много години се радваме на нейния пълноценен живот. Тя е напълно питомно животно и не може да бъде освободена в природата.

.

Първото снасяне на бабата след приемането и

.

Други костенурки като „Хулигана“ сами избират да останат при нас. Хулиганът беше освободен през 2007 г. на около 6 км. от центъра, навътре в гората, на място обитавано и от двата вида сухоземни костенурки. Осемнадесет месеца по-късно, той се завърна. Обикаляше телената ограда от външната страна с такава упоритост, която ясно говореше, че иска да е от вътрешната и страна. Прибрахме го отново. Беше избрал да бъде на мястото, където винаги се намира храна, женска компания и сигурност.

.

„Хулигана“ с една от партньорките си

.

Истинско удоволствие е човек да наблюдава как костенурка, държана дълги години в апартамент преоткрива и изживява усещанията от свободното придвижване под слънчевите лъчи, наред с много други събратя. Имали сме случаи на животни, живяли дълго в плен, които при пристигането си са загубили своите инстинкти – не се заравят (крият), не общуват с други костенурки, не търсят партньор. Свикнали да се хранят с нарязана храна в паничка, те преоткриват естествената си храна. Дивите костенурки, които са се озовали при нас, скоро след изтръгването им от естествената им среда, се държат по съвсем различен начин – понякога са агресивни при заемане на предпочитаното място, при намиране на женска или при хранене, а други са стресирани до такава степен, че прекарват скрити в черупката дълго време.

.

Костенурката с най-дълъг период на адаптиране, след 18 години живот в апартамент

.

Всяка костенурка пристигнала при нас има своята уникална история и просто не можем да разкажем, дори и малка част от тях. Най-често трагична, понягога весела или комична, но винаги тъжна от равносметката, че тези най – миролюбиви и никому непречещи животни, чието единствено желание е да бъдат оставени на мира да живеят дългия си и спокоен свободен живот, загиват благодарение на нас, хората. Сега костенурките отчаяно се нуждаят от нашата помощ и разбиране, а нашият екип дълбоко вярва, че им ги дължим.

.

Бебенце без очи

Вашият коментар