.
Спасителна и лечебна дейност
.
.
Приемът на костенурки стартира с тяхното събуждане от зимен сън и продължава до края на месец октомври. Получаваме сигнали за намерени костенурки от цялата страна. Това най-често са ранени костенурки; такива, попаднали в несвойствена за тях среда – например в градове или дворове; отглеждани като домашни любимци или незаконно излагани и търгувани. Приетият пациент преминава преглед за определяне на състоянието, обезпаразитяване ако се налага, създаване на индивидуален картон и курс на лечение или рехабилитация. Някои пациенти пристигат в критично състояние и в зависимост от клиничната картина се пристъпва към незабавно лечение – от обезпаразитяване или дезинфекция на повърхностни рани до спиране на кръвоизливи и имобилизиране на открити или закрити фрактури. Следват ежедневни грижи за животните в зависимост от вид, възраст, клинично състояние, почистване на загражденията и съдовете, зареждане на храна и вода. След възстановяване на пациента, той се транспортира до мястото, от което произхожда или максимално близо до него. Освен че поддържаме и разширяваме външните заграждения, всяка година се стремим да подобряваме базата. Сред тези дейности са подмяна на дървените огради на загражденията, които са амортизирани или изгнили, подмяна на скъсани предпазни мрежи, изграждане и преустройство на нови заграждения, създаване на подходящи условия за яйцеснасяне, изграждане на укрития за зимуване. През зимата от ежедневни грижи се нуждаят костенурките, които не зимуват заради характера на заболяване или раняване, както и тези чужди видове, произхождащи от топли райони, които не хибернират. Те се нуждаят от отопление в помещенията, в които ще пребивават през зимата и свежа зелена храна.
.
Размножаване, отглеждане и освобождаване на костенурки
.
.
Реинтродукцията (повторно въвеждане) в природата представлява освобождаване на млади костенурки, излюпени извън естествената им среда. Реинтродукията е с утвърден положителен дългосрочен ефект при редица застрашени видове, особено приа опазване на костенурките. В нашия случай се освобождават малки костенурки, излюпени в центъра чиито родители са временно или постоянно пребиваващи пациенти – ранени, конфискувани от властите или предадени от граждани. За яйцеснасяне са създадени подходящи условия – изкуствени хълмове с подходящи почвено-температурни параметри. В периода на яйцеснасяне женските костенурки се наблюдават ежедневно и непосредствено след снасяне гнездата се маркират. Яйцата, снесени на повърхността се събират и поставят в инкубатори при определена температура и влажност с цел поддържане на оптимални условия и максимална излюпваемост. Новоизлюпените се преместват в отделни волиери с мрежи, осигуряващи защита от дребни гризачи, грабливи птици, котки и др. Там те се отглеждат до около тяхната трета година, когато се освобождават отново в природата. Счита се, че на тази възраст те са достигнали размер, при който най-уязвимия период от живота им е преминал и шансовете им за самостоятелно оцеляване са добри.
.
Научни изследвания
.
Естествените характеристики на района и създадените условия в центъра са много благоприятни за провеждането на различни наблюдения и изследвания върху биологията и екологията на двата вида. От особено значение е комбинацията на наблюдения върху диви популации и екземпляри на затворено, като част от естественият хабитат. Постигнати са резултати при наблюдения върху дивата популация в района на Еминска планина за числено съотношение между половете, териториално поведение, денонощна и сезонна активност, сезонност на размножаване, срокове и места за яйцеснасяне, инкубация и излюпване, нарастване, развитие и поведение на новоизлюпените, нестандартни елементи на поведение и морфологични изменения на панцера, лимитиращи фактори, етническо проучване, местообитания, хибернация и негативно влияние на горските пожари върху числеността. Дългосрочните наблюдения върху популацията в Еминска планина са първите такива в България. Резултатите освен научна стойност, могат да послужат и за изграждането на по-успешни стратегии за опазването на костенурките в бъдеще, като проблемите в другите части от Българският ареал най-вероятно не се различават съществено.
.
Консервационни мерки
.
.
Една от основните ни цели е да бъдат направени по-нататъшни проучвания върху плътността и спецификите на популацията на сухоземни костенурки в Еминска планина за да се определят факторите, които са от съществена важност за оцеляването и в контекста на опазването на един от последните останали хабитати по Черноморското крайбрежие. Нашата визия е че консервационните дейности трябва да се съсредоточат на територии със стабилен бъдещ защитен статус. Систематизацията и визуализацията на събраните данни до момента са постигнати на базата на ГИС технология. Информационната база съдържа геореферентни данни за всеки маркиран екземпляр от дивата популация в Еминска планина – вид, пол, размери, предполагаема възраст, тегло, отличителни белези.
.
Информационна и образователна дейност
.
.
Центърът за костенурки ежегодно се посещава от близо 1000 души, които в по-голямата си част са туристи, от които 40 % са чужденци. През годините от създаването си изградихме посетителска база и подготвихме интересни предизвикателства за нашите гости. Базата ни разполага с експозиционна зала с информационни материали, оборудвана с аудио и видео техника и подходяща за различни мероприятия, стаи за настаняване, самостоятелно помещение за хранене и готвене. Създадохме различни по вид, обхват и продължителност туристически програми и пакети, подходящи за всички възрасти. Всяка година в периода юни – октомври организираме херпетологични обиколки по интересни маршрути, където нашите гости наблюдават в естествената им среда всички видове земноводни и влечуги, срещащи се по българското Черноморско крайбрежие. За децата, които са най-важният фактор за бъдещото опазване на костенурките, провеждаме зелени училища, образователни лагери и бригади.