Със застудяването костенурките започват да се подготвят за зимен сън. Това за тях е период на покой, а за нас – време на усилена работа за да обгрижим онези от тях, които ще останат будни. А напролет силните и здравите ще ни напуснат, за да се върнат у дома – в дивата природа, където им е мястото. Заедно с тях ще освободим и бебетата, излюпени през последните три години, които също ще намерят мястото си под слънцето. Процесът на адаптация не е лек и е рисков, но неизбежен.
Често посетителите ни питат дали бебета не са твърде малки за да се освобождават и защо не задържаме болните пациенти при нас, вместо да ги пускаме и да рискуваме да им се случи нещо лошо. Истината е , че не бива, колкото и на човек да му се иска да ги задържа. Не може и не трябва да се обрича на живот в плен едно толкова свободолюбиво същество като костенурката. Задържаме обаче тези от тях, които по стечение на нещастни обстоятелства са останали инвалиди или липсват части от така сигурната защитна черупка. През всеки сезон имаме няколко пациента, които остават завинаги в Центъра, защото са ранени по начин, който няма да им позволи да оцелеят в природата.
Костенурките, които са на лечение през зимата настаняваме в топло помещение. За целта помещението се постила със пшеничен субстрат – пелети и слама, подготвят се осветителните и отоплителни тела, а когато става въпрос за малки костенурки, те се настаняват в големи съдове. През зимния период разходите за ток и отопление нарастват значително и това е времето, в което най-много имаме нужда от вашата подкрепа.
Ако желаете да ни помогнете, можете да го направите тук.