.
.
Центърът за костенурки организира херпетологични излети (наблюдение на земноводни и влечуги), с помощта на който подпомага консервационната си работа и издръжката на приетите животни. За любителите на костенурките и останалите представители на влечугите и земноводните предлагаме различни варианти за наблюдение, както в Центъра, така и в естествената им среда. Херпетологичните наблюдения са в рамките на еднодневна екскурзия и са с включен транспорт до дестинация по Черноморското крайбрежие и водачество на български или английски език. Освен херпетологичните обиколки, предлагаме още радио-проследяване на костенурки в естествената им среда, фотографиране на костенурки, както и на птици от укритие в двора; полудневни или целодневни екскурзии до исторически, архитектурни и археологически културни обекти и събития. Гостите имат възможност да отседнат в Центъра. Всички тези възможности са описани в седем програми:
Програма 1. Да опознаем костенурките – програма в Центъра на костенурки
Програма 3. Херпетологични обиколки по крайбрежието на Черно море
Програма 4. Радио-проследяване на костенурки
Програма 5. Фотографиране на костенурки и птици
Програма 6. Природни забележителности
Програма 7. Туристически обекти
.
ПРОГРАМА 1. ДА ОПОЗНАЕМ КОСТЕНУРКИТЕ – ПРОГРАМА В ЦЕНТЪРА ЗА КОСТЕНУРКИ
.
В Центъра посетителите могат да наблюдават двата вида сухоземни костенурки, живеещи в България. Обиколката на центъра и организираните излети сред природата за наблюдение на костенурки дават възможност на гостите да опознаят тези древни животни и начина им на живот и да се насладят на красотата и природното богатство на района. Можете да станете свидетели на интересни и уникални аспекти от живота на костенурките – от снасянето на яйца и излюпването им до храненето и брачните турнири. Посетителят научава още за заплахите, пред които са изправени костенурките в световен мащаб и за мерките, които се предприемат за тяхната защита. Наред с българските костенурки, в центъра се отглеждат и размножават някои от най-красивите и редки костенурки на Земята.
Период за посещение: юни – септември.
.
ПРОГРАМА 2. ОБИКОЛКА ИЗ ЕМИНСКА ПЛАНИНА – ЦАРСТВОТО НА КОСТЕНУРКИТЕ
.
Тази програма е насочена към търсене и наблюдение на костенурки и други представители на херпетологичната фауна, в едно от най-дивите и красиви райони на страната – Еминска планина. Еминска планина е най-източната част на дългия 700 км. масив на Стара планина, завършващ при нос Емине и водите на Черно море. Това е важен биокоридор за разпространение на топлолюбиви видове влечуги и земноводни. Районът приютява 5 защитени територии, 1 природна забележителност и 2 защитени зони, част от екологичната мрежа Натура 2000. Еминска планина е определена за Херпетологично важно място. 4 вида влечуги и 1 вид земноводно от глобално значение са включени в Червения списък на IUCN – червенокоремна бумка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, обикновена блатна костенурка и леопардов смок.
.
Кои видове могат да се наблюдават в Еминска планина?
Дъждовник (Salamandra salamandra)
Обикновен (малък) тритон (Lissotriton vulgaris)
Червенокоремна бумка (Bombina bombina)
Сирийска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus)
Зелена крастава жаба (Pseudepidalea viridis)
Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
Дървесна жаба (Hyla orientalis)
Горска жаба (Rana dalmatina)
Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus)
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata)
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Балкански гекон (Mediodactylus kotschyi danilevskii)
Късокрак гушер (Ablepharus kitaibelii)
Слепок (Anguis colchica)
Безкрак гушер (Pseudopus apodus)
Горски гушер (Darevskia praticola pontica)
Ивичест гушер (Lacerta trilineata dobrogica)
Зелен гушер (Lacerta viridis viridis/meridionalis)
Стенен гушер (Podarcis muralis)
Кримски гушер (Podarcis tauricus)
Голям стрелец (Dolichophis caspius)
Черноврата стрелушка (Platyceps collaris)
Пъстър смок (Elaphe sauromates)
Мишкар (Zamenis longissimus)
Леопардов смок (Zamenis situla)
Медянка (Coronella austriaca)
Жълтоуха водна змия (Natrix natrix)
Сива водна змия (Natrix tessellata)
Пепелянка (Vipera ammodytes montandoni)
Период за посещение: юни – септември.
.
ПРОГРАМА 3. ХЕРПЕТОЛОГИЧНИ ОБИКОЛКИ ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ
.
Българското Черноморско крайбрежие, дълго цели 378 км, включва 70 плажа, много заливи, живописни устия на реки, на места с красиви лонгозни гори. Крайбрежието е особено подходящо за наблюдение на земноводни и влечуги, но също така и на птици, тъй като тук преминава Via Pontica – един от главните маршрути за миграция на прелетните птици от Европа към Африка. Многобройните резервати, разположени по цялото крайбрежие опазват редки и защитени растителни и животински видове.
.
Земноводни и влечуги по Черноморското крайбрежие
Дъждовник (Salamandra salamandra)
Малък гребенест тритон (Lissotriton vulgaris)
Балкански тритон (Triturus ivanbureschi )
Червенокоремна бумка (Bombina bombina)
Обикновена чесновница (Pelobates fuscus)
Сирийска чесновница (Pelobates syriacus)
Кафява крастава жаба (Bufo bufo)
Зелена крастава жаба (Pseudepidalea viridis)
Дървесна жаба (Hyla arborea)
Горска жаба (Rana dalmatina)
Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus)
Каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata)
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Балкански гекон ( Mediodactylus kotschyi danilevskii )
Безкрак гущер (Pseudopus apodus)
Слепок (Anguis fragilis)
Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii)
Зелен гущер (Lacerta viridis viridis/meridionalis )
Ивичест гущер (Lacerta trilineata dobrogica)
Ливаден гущер (Lacerta agilis chersonensis)
Горски гущер (Darevskia praticola pontica)
Стенен гущер (Podarcis muralis)
Кримски гущер (Podarcis tauricus)
Червейница (Typhlops vermicularis)
Голям стрелец (Dolichophis caspius)
Черноврата стрелушка (Platyceps collaris)
Леопардов смок (Zamenis situla)
Мишкар (Zamenis longissimus)
Пъстър смок (Elaphe sauromates)
Жълтоуха водна змия (Natrix natrix)
Сива водна змия (Natrix tessellata)
Медянка (Coronella austriaca)
Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignitus)
Пепелянка (Vipera ammodytes montandoni)
.
.
Програмата дава възможност за посещение на някои от най-интересните места по Черноморското крайбрежие, където в естествена среда се срещат изброените влечуги и земноводни: Болата дере, Калиакра, Балчик, река Камчия, Побити камъни, резерват Ропотамо, Аркутино, Маслен нос, Стомополу, Силистар, река Велека. Организираме и излети по ваше желание.
Период за посещение: юни – септември.
.
ПРОГРАМА 4. РАДИО – ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА КОСТЕНУРКИ
.
От 2009 г. екипът ни извършва радио-проследяване на костенурки с цел събиране на повече данни за степента на адаптация на животните след освобождаването им от Центъра в природата. Toва е една от най-атрактивните дейности, в която всеки може да се включи. Няма възрастови ограничения, радио-проследяването е подходящо и за деца. След кратко обучение в методиката и използването на апаратурата за радио-проследяване, можете да участвате в проучвателната работа на терен и да станете част от интересно, полезно и уникално преживяване. За целта е необходимо предварително записване. Определен брой костенурки с монтирани радио-предаватели са освободени в природата. Участниците имат уникалната възможност да участват в откриването на тези животни.
Местоположение: село Баня
Период за посещение: юни – септември.
.
ПРОГРАМА 5. ФОТОГРАФИРАНЕ НА КОСТЕНУРКИ И ПТИЦИ
.
.
Центърът за костенурки предоставя отлични възможности за фотографиране на костенурки. Той разполага с фотографско укритие, от което могат да се снимат и интересни и редки видове птици.
Местоположение: Център за костенурки, село Баня.
Период за посещение: юни – септември (снимането на птици е достъпно през цялата година).
.
ПРОГРАМА 6. ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Тази програма включва пътувания до най-атрактивните природни места, не само по Черноморското крайбрежие, но и навътре в страната:
Природен резерват Сребърна
Резерват Сребърна е разположен на 2 км. от р. Дунав. Резерватът се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка – Via Pontica. Видовете представляващи най-голям интерес са къдроглав пеликан, бяла чапла, нощна чапла, червена чапла, блестящ ибис, лопатарка. Има изграден музей и екопътека, построени са беседки и наблюдателни площадки. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО, а през 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности (ЮНЕСКО).
Резерват Ропотамо
Резерват Ропотамо е разположен на около 50 км. южно от Бургас и заема просторни местности по протежение на река Ропотамо. Опазва уникални растителни и дървесни видове, някои от които са включени в списъка на Червена книга на България. В границите на резервата влизат лиманът на реката, блатото Аркутино, лонгозните гори и скални образувания „Лъвска глава“ и „Веселата скала“. В близост е остров Свети Тома, известен като Змийския остров заради многобройните змии, които го обитават. Лиманът може да се разгледа с корабче.
Резерват Камчия
Резерват „Камчия” обхваща долното поречие на река Камчия. Намира се на около 25 км. южно от Варна. Включен е в световната мрежа от биосферни резервати на ЮНЕСКО за опазване на лонгозни гори, растения и животни. Лонгозните гори са единственото находище на българския ендемит грудеста горва (Cardamine tuberoza). Сред влечугите се срещат обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca). В района са установени 258 вида птици, в т.ч. няколко редки за България и Европа видове, като черен щъркел (Ciconia nigra), малък креслив орел (Aquila pomarina) и сокол орко (Falco subbuteo).
Природен парк „Сините камъни“
Паркът е част Старопланинската верига. Представлява скален масив, изграден предимно от кварцови скали с различни примеси и разнообразни скални образувания. Релефът и географското положение са добра предпоставка за наличие на богата флора и фауна. Установени са 14 вида влечуги и 9 вида земноводни. Птиците са едно от най-значимите притежания на природния парк. Установени са 143 вида. Два вида – розовият пеликан и брадатият лешояд, са сред изчезналите от района птици.
Нос Калиакра
Нос Калиакра е разположен на 60 км. североизточно от Варна и включва диви степи и уникални крайбрежни скали. Името на местността означава “красив нос”. Брегът е стръмен, с отвесни скали, които се спускат 70 м. надолу към морето. Носът е красив природен и археологически резерват, с над 400 вида растения и 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания. В морето около носа могат да се наблюдават и делфини.
Природен феномен Побити камъни
Намира се край Варненските Черноморски езера. Местността е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, от където идва и името и. Разполагат се на площ от 7 кв.км., високи са от 5 до 7 м., а дебелината им достига до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър. Според учените са образувани преди 50 млн. години, когато Югоизточна Европа е била дъно на море, вследствие на подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Oбявени са за природна забележителност през 1937 г.
Ботаническата градина в Балчик
Създадена е през 1955 г. на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбург. Днес на обща площ от 65 дка. са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения с невероятно разнообразие от цветове и форми. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.
.
ПРОГРАМА 7. ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ
.
Програмата включва посещения на интересни културни, археологически, етнографски, исторически, архитектурни обекти и фестивали. България е дом на девет материални обекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, включително 7 културни и 2 природни обекта и на 2 нематериални обекта – хорът на Бистришките баби и ритуалът „нестинарство“. От деветте културни обекта, ние предлагаме за посещение три от тях – Ивановските скални църкви, Мадарския конник и Стария град на Несебър.
Мадарският конник
Мадарският конник е средновековен каменен релеф върху северозападния склон на Мадарското плато, 1,5 км. източно от село Мадара (Шуменска област). Изсечен е на височина 23 м. от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник с копие, който пробожда лъв, повален под предните крака на коня и куче, което го следва. Предполага се, че релефът е с прабългарски произход и изобразява хан Тервел като победител.
Ивановските скални църкви
Манастирският комплекс се намира на 18 км. южно от Русе. Отличава се с добре запазените си стенописи и разклонената си мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Старият град Несебър
Градът е разположен върху малък полуостров, свързан със сушата чрез дълъг 400 м. провлак. Той е един от най-старите градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месемврия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. По-късно става гръцка колония (Месембрия), а впоследствие пада под властта на Римската империя. След нейното разпадане, градът е Византийска крепост от значителна важност, докато не е завладяна от Хан Крум. През 1956 г. е обявен за архитектурно-археологически резерват. Днес са запазени останки от антична крепостна стена, многобройни антични и средновековни църкви и възрожденски къщи.
Обичай Нестинарство
Нестинарството е уникален български обичай, смесица от православни вярвания и езически традиции. Днес се практикува в три странджански села – Българи, Кости и Бродилово. Танцът с боси крака върху жарава се изпълнява на 3 юни, в чест на Св. Константин и Елена.
Аладжа манастир
Средновековният скален манастир се намира на около 15 км. от Варна и на 3 км. от Златни пясъци. На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи от ранното Средновековие. Примитивните монашески килии са били направени и заселени още през 4 век. Вероятно те са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения – обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. Днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи.
Крепост Овеч
Крепостта е една от малкото добре запазени средновековни укрепления в България. Тя се извисява на високо плато, наречено Калето, разположено източно от град Провадия, на около 30 км. от Варна. В миналото съоръжението е имало стратегическо местоположение и е било труднодостъпно, заради хълма, на който е изградено. Калето е заобиколено от стръмни скали и огромни пропасти, а посредством тесен провлак се свързва с другото плато – Табиите. До днес от миналото величие на укреплението е останал огромният мост с дължина 160 метра, който свърза двете плата. Има останки от стражевите кули, главния вход, църквата и мраморните колони на хан Омуртаг.