.
Районът, в който се намира Центъра за костенурки е запазил своята непокътната природа. Той попада в границите на две защитени зони – „Емине” и „Емине-Иракли”. Шест са защитените територии в района: една природна забележителност – Нос Емине и пет защитени местности – Иракли, Смриките, Ортото, Кокетрайс и Калината.
Растителност
Поради липсата на индустриални производства и поради сравнително слабо развития туризъм са се запазили и естествените ландшафти и растителност. Преобладават гори от мизийски бук, габър и горун и от цер и благун. Често се срещат вторични формации от келяв габър. Най-характерен за района е източният бук, които подчертават влиянието на Черно море. По река Вая растителността е отчасти лонгозна. Влиянието на Черно море се изразява в проникването на субсредиземноморски и други топлолюбиви видове растения и животни. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spinа-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори.
Районът е богат на билки, диворастящи плодове и гъби. Сред лечебните растения са жълт кантарион, бял равнец, риган, мента, лайка, маточина, смрадлика, глог, петопръстник, мащерка, еньовче и др. От диворастящите плодове най-разпространени са дивите ягоди, къпините и малините. Ядливите гъби, срещащи се в района, са също изобилни – печурка, сърнела, манатарка, пачи крак и други. В равнинната част преобладават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони.
.
Безгръбначни животни
Най-често срещаните безгръбначни животни са от видовете: Dioszeghyana schmidtii,Алпийска розалия (Rosalia alpina), Бисерна мида (Unio crassus), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Вертиго (Vertigo angustior и Vertigo moulinsiana), Лицена (Lycaena dispar), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Осмодерма (Osmoderma eremita)
Земноводни и влечуги
Крайбрежната част на Стара планина е своеобразен биокоридор за разпространението на топлолюбиви земноводни и влечуги: ивичест смок, леопардов смок, шипоопашата и шипобедрена костенурка и други видове. Популациите на двата вида сухоземни костенурки са застрашени на територията на зоната. Те са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Поради голямото разнообразие от земноводни и влечуги, района е предложен за Херпетологично важно място (място от важно значение за земноводни и влечуги). От тази група животни, с най-голям консервационен интерес са: червенокоремна бумка (Bombina bombina), пъстър смок (Elaphe sauromates), леопардов смок (Elaphe situla), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Повече
.
Птици
На територията на Защитена зона „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България. През зоната преминава прелетния път Via Pontica, който има международно значение като типично място с тесен фронт на миграция за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Орнитофауната на района е изключително богата, като голяма част от видовете са с висока консервационна значимост: черен щъркел (Ciconia nigra), орел-змияр (Circaetus gallicus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus). Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните могат да бъдат наблюдавани над Центъра за костенурки. Поради националната и европейска значимост на района за птиците е определена защитена зона „Емине” по НАТУРА 2000, съгласно Директивата за птиците на Европейския съюз. Повече
.
.
Бозайници
От бозайниците, включени в Директивата за хабитатите се среща видрата (Lutra lutra), обитаваща по-рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци. Често срещани са още чакал (Canis aureus), дива свиня (Sus scrofa), благороден елен (Cervus elaphus), елен-лопатар (Dama dama), сърна (Capreolus capreolus), муфлон (Ovis aries), аклиматизиран вид, нетрадиционен за района, както и лисица (Vulpes vulpes), заек (Lepus capensis), белка (Martes foina), невестулка (Mustela nivalis), дива котка (Felis silvestris), язовец (Meles meles), таралеж (Erinaceus concolor), лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros).
.