Животът в черупка не винаги е защитен. Какво се случва, когато черупката се пропука, не можеш да избягаш от опасностите и те те връхлитат? Разказваме историята с добър край на костенурката Коста през неговите очи, за да помогнем на хората да разберат защо костенурките с пропукани черупки имат нужда от помощта ни и как им помагаме. Тя стана част от кампанията ни за набиране на средства за изграждане на костенуркова лечебница, която от днес е активна в Платформата и е включена в глобалната инициатива #ЩедриятВторник.
Здравейте, Аз съм костенурката Коста и ще ви разкажа моята история. Живеех в една красива горичка с мои събратя. Един ден заръмжаха резачки и гората беше повалена. Оказах се бездомен. В търсене на нов дом попадах на непознати места – страшни, пусти и чужди. Откри ме дете и семейството му ме прибра в дома си. След многобройни опити избягах, но попаднах на път с фучащи наоколо коли. Беше много страшно, не можех да помръдна от ужас и бях тежко ранен. Болеше ме много. Спряха хора и ме откараха в Центъра за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки към Фондация „Геа Челониа“ в несебърското село Баня. На това място попадат ранени и болни костенурки, които са се озовали като мен сред хората. Тук ни лекуват докато се възстановим и после ни освобождават обратно в природата. Намираме си партньори, създаваме потомство, а нашите деца също се освобождават. Някои си тръгват бързо, други прекарват тук години. Някои изобщо не напускат Центъра, защото са инвалиди и не биха оцелели навън. На мястото на освободените идват други костенурки, все събратя в беда – някои с рани, други с обгаряния, трети с ухапвания, четвърти увредени от живот в плен.
Около 300 костенурки от цялата страна преминават през Центъра всяка година. Над 200 бебета се излюпват и освобождават. Това място съществува вече 14 години и за това време е спасило повече от 6000 мои събратя. При мен раната е много дълбока – черупката ми е пукната и няма да зарасне скоро. Казват, че ще трябва да изкарам зимата без зимен сън. Има още като мен, около дузина. Обещаха ни, че за нас ще изградят лечебница, топла и уютна и няма да ни липсва нищо през зимата. А напролет ще сме отново навън под слънчевите лъчи, сред зелената трева. И тези, които имат късмета да са се възстановили, ще бъдат отново свободни.
Дотогава за нас ще се грижат Иво и Ива – екипът на Центъра за костенурки. За времето до зимата те трябва да намерят финансиране за да завършат нашата лечебница – термокъщичка, оборудвана така, че да ни е светло, топло и да си имаме свое лично пространство. В нея костенурки като мен ще бъдат лекувани и наблюдавани до момента, в който с бодра костенуркова стъпка ще се върнем отново под слънцето. Засега съм настанен в посетителската зала на Центъра, която изпълнява и функциите на операционна, заедно с още единадесет костенурки с подобна съдба. Тук ще остана докато лечебницата е готова. Всички се надяваме това да стане до Коледа.
Моята история в центъра за костенурки, можете да видите тук.
Ако смятате, че каузата е смислена и заслужава внимание и подкрепа, подайте ни ръка, защото Ива и Иво няма да се справят сами финансово. Изграждането на нашата лечебница ще струва 13855 лв. и включва изработка, транспорт и монтаж на олекотена метална конструкция, термопанели, вратопрозорец с ПВЦ дограма и прокарване на ток и вода.
Как да дарите, научете тук. Благодарим ви от сърце!
