.
Шипобедрена костенурка
.
.
Шипобедрената костенурка се среща в цялата страна от морското равнище до 1300 м. н. в. с изключение на високите затворени полета в Западна България. Отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско). По долината на р. Струма се среща на север до гр. Земен (много рядка в Кюстендилското поле). Поради интензивното земеделие днес почти не се среща в Тракийската низина. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека и шансовете им за оцеляване са минимални.
.
Шипоопашата костенурка
.
.
Шипоопашатата костенурка е разпространена на територията на цялата страна от морското равнище до около 1450 м.н.в. без Добруджа и високите полета и планини в западна България. Много е рядка на североизток от линията Русе-Балчик. В Тракийската низина е също рядка, поради интензивното земеделие и общото изменение на ландшафта. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека. Тези костенурки (пуснати в неподходящи за тях местообитания) са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата.
.
Различия при биотопичните предпочитания на двата вида – обобщение
Шипообедрената костенурка предпочита открити местообитания – полустепни пространства с тревиста растителност, крайбрежни пясъчни дюни, окрайнини и в редки дъбови гори. Шипоопашатата костенурка е по-тясно свързана с гористите и храсталакови местообитания и там тя е значително по-често срещана. Сезонна смяна на микроместообитанията е наблюдавана при шипообедрената костенурка, която по време на летните жеги и засушавания мигрира от откритите, сухи и припечни места към долове със запазена зеленина. Шипоопашатата костенурка обитава целогодишно едни и същи райони, вероятно поради запазването на постоянни микроклиматични условия в местата с гъста растителност.
.
Разпространение на костенурките в България (по Бешков 1993)
1 – планински райони без костенурки; 2 – малки изолирани популации, съществували допреди 15-30 г; 3 – напълно унищожени популации; 4 – популации с ниска плътност; 5 – разпокъсани популации; 6 – относително неизменени популации; 7 – популации с висока плътност; 8 – райони с надморска височина над 1200m.
.
Предпочитани местообитания на двата вида
- Пясъчни дюни и брегове
- Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море
- Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.
- На много места в ниските и хълмисти части на страната.
- Твърдолистни храсталаци
- Термо-медитерански храстови формации (предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения,
- Санданско-Петричката котловина)
- Гъсталаци на Phyllirea
- Източна гарига на Cistus incanus
- Гръко-Балкански псевдoмаквиси
- Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени
- На много места в ниските и хълмисти части на страната
- Сухотревни съобщества на силикатни терени
- На много места в ниските и хълмисти части на страната
- Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун)
- На много места в ниските и хълмисти части на страната
- Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.)
- На много места в ниските и хълмисти части на страната