Размножаване

.

Двата вида костенурки достигат полова зрялост на около 5-8 години за мъжките и на 11-14 години за женските екземпляри. Фертилността е по-скоро свързана с размера на корубата, отколкото с възрастта. Полово зрели могат да се считат костенурки с дължина над 13 см. (за мъжките) и над 15 см. за женските.

По време на брачния период костенурките се концентрират на подходящи места в границите на един район. Разликите в брачните борби при шипобедрените и шипоопашатите костенурки се дължи на различната анатомия и морфология на опашката В изкуствени условия много пъти е наблюдавана хибридизация между двата вида.

.

.

Оплождането е вътрешно. Копулацията между мъжките и женските става през пролетта (март-април) или през късното лято (юли), дори през август и септември след характерни брачни игри. Брачните игри на шипобедрената костенурка започват близо месец по-рано в сравнение с шипоопашатата. Това е свързано с по-ранното излизане на първите от зимните им убежища.

.

.

Сухоземните костенурки снасят на 2-3 пъти бели яйца с твърда обвивка на сравнително сухи места. Яйцеснасянето продължава от май до юли. Шипобедрените костенурки снасят по 3 до 7 яйца, а шипоопашатите – 4-5 яйца, които женските заравят в дълбоки трапчинки, обикновено разположени в основата на склон с южно изложение на сухи припечни места. Яйцата на двата вида се различават по формата си. При шипобедрените костенурки яйцето е по-закръглено, а при шипоопашатата са видимо продълговати с размери. Снасянето на яйцата става след внимателен избор на мястото, което значително повишава успешната инкубация.

.

.

Полът при костенурките силно зависи от температурните условия за инкубация на яйцата. При температура под 29°С повечето от излюпените костенурки са мъжки, докато при над 32°С повечето са женски. Инкубационната температура, под която смъртността на ембрионите клони към 100% за шипобедрената костенурка е 23-24°С.

.

.

Малките се излюпват след 80-100 дни и са с размери около 30 mm и тегло 10-13 грама. Те са миниатюрни копия на родителите, като различията им са основно в размерите. Те са напълно самостоятелни и възрастните не полагат специални грижи за тях. Характерно за всички новоизлюпени е неправилната форма на карапакса и пулсиращата заедно със сърдечната дейност яйчна торбичка на пластрона. Този своеобразен отвор се затваря след 48 до 72 часа, като за това време новоизлюпената костенурка значително нараства и се издължава.

.

.

След това малките нарастват с около 2-3 mm месечно (наблюдават се и паузи), като с понижаването на температурите през есента нарастването намалява до пълно спиране. Яйчният зъб на върха на муцуната изчезва приблизително към края на четвъртия месец. Темпът на растеж на младите екземпляри зависи от слънчевото греене, температурата и валежното количество, от растителността, като при отглеждане в изкуствени условия нарастването е значително по-ускорено.

.

.

Естествени врагове

.


В България сухоземните костенурки влизат в менюто на някои видове едри дневни грабливи птици и бозайници:

Дива свиня (Sus scrofa)

Числеността и разпространението на този ловен вид се контролират преди всичко от човека.

Брадат лешояд (Gypaetus barbatus)

През последните повече от 100 години в България този лешояд е установяван само като “скитник”, поради което засега няма съществено значение от гледна точка регулацията числеността на костенурките.

Скален орел (Аquila chrysaetos)
Вид, за който сухоземните костенурки са основен хранителен ресурс в районите, където популациите им са с висока плътност. Този вид е рядък за България с численост 130-140 двойки и хищничеството не оказва съществено влияние върху числеността на популациите на сухоземни костенурки.

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)
В районите с висока популационна плътност, сухоземните костенурките съставляват съществена част от хранителния му спектър. Тъй като в страната гнездят едва 65-70 двойки той не оказва сериозно влияние върху числеността им.

Понякога яйца и млади костенурки биват унищожавани от белки, язовци, лисици, чакали, гарвани-гробари.

Вашият коментар