Понякога се срещаме с абсурдни ситуации, породени от човешко невежество. Спомням си за един такъв случай преди доста години.
Млада жена ни се обади за да подаде сигнал за намерена костенурка близо до път. Попитах я дали районът е във или извън населено място. Бил е извън населено място до път. Тя прибрала костенурката от страх да не бъде сгазена. Спасила я е у дома си – обясни. Настанила я е, дала и е да яде, но костенурката не искала. Какво може да направи за нея?
Впуснах се в обичайните обяснения, че за животното е най-добре да бъде на свобода и следователно върнато на същото място, но по-навътре от пътя, че е в стрес и е възможно дълго да отказва да яде.
Да, в стрес била костенурката, защото все искала да излезе, не спирала да чегърта по стените на съда, но щяла да свикне. И дума не можело да става за връщане. Не и давало сърце да я подложи на такава опасност.
Опитах се да разбера откъде точно е била намерена, но за съжаление и самата жена не помнеше. Опитвах да я убедя, че костенурките се чувстват потиснати сред хора и вследствие на този стрес често изпитват недостиг и развиват заболявания. Този довод подейства на жената веднага и тя ме попита каква е процедурата да я приемем в нашия център. Помолих я да ни изпрати снимка на костенурката за да изключим възможността да е неместен вид. Когато отворих снимката останах потресена – на нея възрастна шипобедрена костенурка се мъдреше в пълен с вода аквариум.
За човешкото невежество можем да изредим много примери. Едно е ясно – костенурката като бавно и кротко диво животно става най-лесната плячка на човешката обич и жажда за спасяване на „невинни страдащи душици”. Защото едва ли има друго животно, което ще се остави на човешката ръка да го грабне и плени без ни най-малка съпротива.
Онази костенурка в крайна сметка беше приета при нас и освободена веднага в нашия район. Надявам се, че се е приспособила успешно към новите условия, че е създала потомство и че продължава да броди бодро по земната шир.