Най-удовлетворяващият момент от нашата работа е освобождаването на излекуваните костенурки обратно в природата. Чувството когато ги пуснем и ги видим бавно да се скриват сред тревата е неописуемо. Още от самото начало сме се питали какво ли се случва с тях след това. Затова през далечната 2009 г. закупихме техника за радио проследяване и започнахме да следим освободените си пациенти. Три години вървяхме по следите им и научихме страшно интересни неща. Но ще ви разкажа един интересен случай за един костенур, който беше толкова стреснат от новата среда, в която попадна, че тичаше като луд. И стигна доста далече.
Рано напролет подготвихме десет костенурки за освобождаване. Бяха излекувани, а местата, където бяха живели преди да ги приемем бяха неизвестни. Такива костенурки освобождаваме в непосредствена близост до центъра – в Еминска планина, на диви места, далече от пътища, селища, хора и домашни животни. И така, в уречения ден на предварително определено място освободихме нашите десет пациента. Видяхме ги как се разотиват в различни посоки. Но те вече не бяха сами. На черупката им бяхме монтирали малки предавателчета, с които щяхме да знаем всеки техен ход, да бъдем заедно на местата, които посещават в следващите три години. И пътуването започна.
Между десетте костенурки, една ни порази с бързата скорост, с която се придвижваше – мъжки шипоопашат пациент. Само за два дни той измина повече от половин километър и бързо излезе от обсега на радио-антената ни, с които улавяхме сигнала от предавателя му. Озовавайки се отново в природата, той се втурна сред непознатото да търси своя си дом – онзи, с който бе свикнал през своите двадесетина години живот. Търсихме го дни наред, седмици и накрая се отказахме. 41 дена след освобождаването му, се обади жена за да съобщи, че той е намерен.
Беше попаднал в нейния двор в Обзор, на 12 километра от мястото на освобождаване. Костенурката вероятно се бе лутала и криволичила през гората. Бе изкачила билото на Обзорските височини и се бе спуснала към града. Когато влязла в двора, възрастна жена уплашена съобщила на дъщеря си за извънземно с антена, което щъка из двора. След като установили, че това е само една костенурка и разгледали предавателя, открили върху него телефона ни. Жената ни донесе костенурката на другия ден.
След по-малко от месец отново я освободихме и направихме втори опит да я проследим. Уви, след няколко дни всичко се повтори. Изгубихме отново сигнала. Костенурката бягаше. И никога не разбрахме какво се случи с нея.
