Последните пациенти на Центъра за костенурки бяха две малки костенурчета. Намерили ги двама млади хора на улица в града, най-вероятно изхвърлени насред зимата от някой топъл дом. Навярно са били намерени някъде в близост до гнездото или в самото гнездо през миналата есен и са били харесани за домашни любимци. Те наистина са много сладки, но това не може да бъде извинение да приберем диво животно в дома си. Костенурките са защитени животни и в глобален план изчезват бавно от лицето на Земята. Заради своята стратегия да се крият в черупката, вместо да бягат, стават много лесна „жертва” на нашата обич и често завършват живота си в плен преждевременно.
Двете бебета не са хибернирали. Те бяха приети в Центъра за костенурки в началото на април. Двамата млади хора се бяха грижили за тях и бяха положили усилия да им създадат максимално добри условия, но така или иначе малчуганите бяха вече в тежко състояние. Едното бебе имаше очна инфекция и не виждаше изобщо, а другото бе с вътрешна инфекция, която външно се изразяваше с насищане на пластрона в червено. Инфекцията беше подкопала вече пространството между костния и роговия слой на черупката и тя беше станала изключително мека и изтъняла. Въпреки всичко това бебе е учудващо енергично все още и се храни само. Другарчето му обаче нямаше този късмет и въпреки частичното овладяване на очната инфекция и самостоятелното хранене, то си отиде. Изгасна постепенно. Чувството, което идва, когато си отиде бебе по този начин не може да се опише, защото напира ураган от емоции – гняв, безсилие, тъга, вина, но заедно с тях и облекчение. Облекчение от това, че товарът, който малкото е носело е останало в черупката му. Облекчение, че не се измъчва, че нищо не му липсва и е на по-добро място.
Периодът след излизане от зимен сън е критичен за костенурките. Тогава са с минимален резерв от енергия, трябва бързо да наваксат и използват всеки слънчев лъч, всяко зелено стъкче и всяка капка роса за да се възстановят. Април и май е периодът на най-висока смъртност за тези животни. За малките костенурки, този период е дори още по-труден, защото тяхната хибернация е по-повърхностна, губят повече енергия и имат по-слаби съпротивителни сили. За тях първата пролет след излюпването е сериозен трап, който прескачат. Статистиката ни казва, че 10-15 % от бебета не успяват да го прескочат и че само 4 от 1000 бебета стигат до фертилна възраст (данните са на IUCN – SSC Tortoise and Freshwater Turtle Specialist Group). Затова нека не се месим в и без това крехкoто съществуване на тези уязвими животни и да не ги отнемаме от естествената им среда. Така няма да се налага да бъдат намирани по градски улици, в кофи от строителни отпадъци, в кашони край кофи за боклук, в междублокови пространства и в редица други несвойствени за диви животни места, да се нуждаят от нашите грижи и да умират още не вкусили от живота.