Бабата е шипобедрена костенурка на преклонна възраст. 70 години и повече тя тъпче тази земя. Още млада я намерило семейство от едно пловдивско село и я прибрали у дома. През какво минала костенурката за да се приспособи към напълно новия и непознат за нея свят, само тя си знае. Но с времето свикнала. Свикнала с двукраките си „стопани”, с храната и водата в паничка, с името, с което я викали. Все пак не била напълно откъсната от своя свят. Слънцето и зеленината не били изтръгнати от живота и, както при много нейни събратя в плен, защото тя обитавала селски двор и благодарение на това запазила добро здраве. Естествено тя не дала потомство и не срещнала друга костенурка дълги години.
Минали 40 години. Дошла старостта. А заедно с нейната старост – и тази на двойката стопани. С тяхната немощ, за възрастната вече костенурка настъпили мрачни дни. Семейството продали слънчевия двор и къщата, в която живеели и се преместили при децата си в града. Затворена в апартамент, костенурката започнала да залинява и да губи интерес към живота. Престанала да се храни и когато всички мислели, че и е дошло времето да се раздели с този свят, всичко рязко се преобърнало. Набутали я в кашон, а когато пак я извадили под слънчевите лъчи, новите и „стопани” ахнали – не били виждали толкова голяма и красива костенурка. Само че този двор не бил като предишния, а по-различен. Било пълно с нейни събратя -страдалци. Едни били с превръзки на корубата, други с рани по краката, по врата, с липсващи щитчета, а някои – полуслепи или без крайници. Жално било да гледаш тази картина, но въпреки това костенурката свикнала с времето и на този хал. Отново била под топлото слънце, а краката и газели тревата. Изрязали дългият израстък на устата и, който приличал на клюн и който бил прораснал след дългото хранене с меки плодове и зеленчуци в апартамента и тя отново можела да се храни сама. Не след дълго срещнала първата си любов, снесла първите си яйца. Дванадесет яйца! Четиричасово снасяне… в залеза на живота. А защо да е залез? Та знае ли някой колко ще живее? Нима 70 години за една костенурка са много? Животът започна отново.
Вече 12 години Бабата живее в Центъра за костенурки. Тя е много блага и миловидна костенурка, но годините, прекарани сред хората са твърде много за да се върне в дивото. Знаейки приблизителната и възраст отброяваме всяка една година живот заедно. Дано да ни надживее! Със сигурност ще ни даде обаче много нови знания за живота на костенурките.