В зависимост от температурата на въздуха и продължителността на слънчевото греене периодите на активност се различават. През март и април активни костенурки и от двата вида се намират от 10 до 18 часа. С повишаване на температурата, активността им намалява в периода 14-16ч от втората половина на април за шипобедрената костенурка и от началото на май за шипоопашатата костенурка.
Двигателната активност се увеличава в отново в следобедните часове, макар и не толкова осезателно. Прекратяването на двигателната активност е в зависимост от слънчевото греене на мястото, където се намират екземплярите. През най-топлите месеци на лятото по изключение се намират и активни костенурки през нощта.
Рязко засилване на активността на костенурките се наблюдава през размножителния период, поради активното търсене на партньори. Юни и юли са месеци със сравнително висока активност, след което започва постепенен спад. През август активността на костенурките спада поради високите температури, а през септември и октомври спадът продължава, но поради ниските температури.
Шипообедрената костенурка е по-мобилен вид в сравнение с шипоопашатата. Шипоопашатите костенурки не напускат местата с гориста или храстовидна растителност. Преходите при тях са значително по-къси. За кратки отрязъци от време – 1-4,30 часа са изминавани от 2 до 12 м. За периоди от 1 година те изминават от 15 до 150 м, най-често 60-100 м. Местообитанията им са сравнително постоянни и преходите са свързани предимно с промяна на височината на един и същи склон. Не пресичат платата и не преминават в съседни ровини. Шипобедрените костенурки преминават от една ровина в друга съседна през разделящата ги заравненост. Мъжките извършват по-дълги преходи от женските.
Мъжките костенурки обикновено имат териториално поведение, което се изразява в активна защита на определен участък. В литературата не са отбелязани случаи за антагонистични взаимоотношения между двата вида при съвместно обитание в дадена територия. Това донякъде се дължи на предпочитанията към различни местообитания (хабитатна сегрегация), която е отбелязана за много от случаите на съвместно съжителство.