.
Центърът за костенурки е разположен на нископланински склон със северно изложение и в непосредсрвена близост до морето. Според биогеографското райониране той се намира в Черноморския биогеографски район. Планинската част наоколо е покрита предимно с широколистни гори от благун, цер, горун обикновен бук, габър, мъждрян, акация, растителност от евксински тип – съобщества от източен бук и келяв габър. Повсеместно е разпространена драката и къпината. Най-характерни за района са формациите от източен бук, които подчертават влиянието на Черно море. По река Вая растителността има лонгозен характер. Влиянието на Черно море се изразява в проникването на субсредиземноморски и други топлолюбиви видове растения и животни.
.
.
Тревните видове по крайбрежието обитават пясъчни, песъкливо-каменисти и засолени почви. Преобладаващите растения са ксеротермни тревни съобщества от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и други. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spinа-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.). Районът е богат на билки, диворастящи плодове и гъби. Сред лечебните растения са жълт кантарион, бял равнец, риган, мента, лайка, маточина, червено подъбиче, черен бъз, смрадлика, подбел, глог, петопръстник, мащерка, еньовче, камшик и други. От диворастящите плодове най-разпространени са дивите ягоди, къпините и малините. Ядливите гъби, срещащи се в района, са също изобилни – печурка, сърнела, манатарка, булка, пачи крак и други. В равнинната част преобладават селскостопанските земи с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. През централната част на Еминска планина тече река Вая, по чието течение се срещат лонгозни гори от бяла върба и бяла топола, крайречни смесени гори от летен дъб, бряст и ясен или мъждрян.
.
