Защо костенурките се нуждаят от нас?

.

.

Костенурките са сред най-уникалните животни на нашата планета, поради начина, по който са еволюирали, специфичното си устройство и поведение. Днес те са в беда! Сред всички основни групи гръбначни животни, те са най-застрашени от изчезване. Според критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) от съществуващите 356 съвременни вида костенурки, 148 вида са категоризирани като уязвими, застрашени или критично застрашени (данните са за 2017 г.). Костенурките са сред малкото живи наши съвременници, които са видели динозаврите да идват и да си отиват.

.

.

Специфични са и проблемите и факторите, свързани с тяхното глобално оцеляване. Още преди 25-30 г. възникват организации, отдадени на идеята за опазване на костенурките, а с тях и спасителни и консервационни центрове, занимаващи се с решаване на техните проблеми. Сега такива организации и центрове има в редица страни в Европа и по света, като изключително голямо значение имат тези, работещи в страни, където костенурките все още се срещат в естествената им среда. България е една от тези страни. На нейната територия се срещат четири от общо пет вида костенурки, населяващи територията на Европа. Двата вида сухоземни костенурки – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) са с висока консервационна значимост и степен на заплаха. В Българското законодателство те са под протекцията на Закона за биологичното разнообразие (Приложение № III). Като световно застрашени видове са вписани в Червения списък на IUCN. Те са приоритет за опазване от редица международни конвенции.

.

.

Задълбочаващите се проблеми със загубата на местообитания и унищожаването на популациите на сухоземните костенурки в България, породиха необходимост от създаването на специализирана организация, която да работи по опазването им. Така през 2007 г. бе създадена Фондация Геа Челониа и работещия към нея Център за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки.

.

.

Костенурката е диво и безобидно животно. През целия си живот тя обитава един неголям район, към който е силно привързана и добре познава. Тя обаче става най-честата жертва на машините, разчистващи нови територии за строителните площадки в новостроящите се крайморски обекти, по пътищата, при изсичане на горски и храстови масиви, при селскостопанска обработка. За разлика от повечето видове, които напускат застрашените местообитания и се заселват в нови, в поведенческите реакции на костенурките е заложено при опасност да остават на място, скривайки се в черупката си, сливайки се с околната среда, докато заплахата премине.

.

.

Поради своята безпомощност при срещите си с хората, често се оказват затворени като домашни любимци. И от тук започват техните неволи. Държани дълго време в плен, неправилно гледани, понякога при пълна липса на директна слънчева светлина, а понякога и на вода, с недостиг на ценни вещества, нужни за формиране на черупката им, те пристигат в Центъра в окаяно състояние. Сред нашите пациенти не са редки жертвите на ухапвания от кучета, на трафика в близост до населените места, на косачки в дворовете, където са пуснати уж за да бъдат на сигурно място, на цигани, които ги събират за консумация, на хора, които използват кръвта им, вярвайки в мита, че тя лекува… По-големите късметлии пристигат при нас само опаразитени или дехидратирани и тогава пътя обратно към дома е кратък. Случаите са десетки, но причината за тяхното бедстване е винаги само една – човекът!

.

.

Всяка година Центърът за костенурки дава помощ и втори шанс за пълноценен свободен живот на над 250 млади, излюпени и отгледани при нас и излекувани костенурки. Всяка постъпваща костенурка задължително подлежи на период на карантина и обезпаразитяване, за нея се полагат ежедневни грижи, лечение, когато е необходимо и последващо транспортиране до подходящо за освобождаване място. За разлика от други видове, костенурките са изключително привързани към местата, в които живеят и освобождаването им там, от където са иззети от природата е от първостепенна важност за оцеляването им и за запазване генотипа на популациите.

.

Костенурките с фрактури са най-честите ни пациенти през пролетта

.

Когато произходът им е неизвестен, местата за връщане в природата обикновено са защитени територии, отдалечени от пътища, туристически и строителни обекти.

.

Готови за транспортиране до новия им дом

.

Във връзка с нарастващата незаконна търговия и отглеждането като домашни любимци, все по-често се налага подслоняването и дългосрочното отглеждане на неместни видове костенурки. Много от тези видове, изпуснати по една или друга причина в нашата природа, представляват сериозна заплаха за нашите видове от пренасяне на опасни паразити и заболявания, а също и хибридизация. Една от нашите основни функции е приютяване на тези животни до решаване на по-нататъшната им съдба от отговорните органи и ролята на своеобразен предпазен буфер за костенурките в нашата природа. Всяка от тези костенурки, в зависимост от вида се нуждае от специфични условия и подход. Центърът се стреми да подобрява своите условия за постоянно или временно отглеждане на такива видове, за да може да съдейства на държавните органи след конфискуването и задържането на незаконно притежавани или внесени костенурки.

.

Освободени в новото им местообитание

.

Костенурките, които посетителят ще види в нашия център са животни, които са имали лошия късмет да изпитат човешката жестокост, небрежност или невежество или колкото и странно да звучи – криворазбрана обич. Те са в процес на лечение или възстановяване преди освобождаването им в природата. Малките костенурки в детската градина са излюпени в центъра, по време на престоя на техните родители. Те остават при нас до тригодишна възраст, след което се разселват в природата.

.

Настаняване на алигаторова костенурка