Местоположение и околност

.

Центърът за костенурки се намира в село Баня, ощина Несебър, в полите на красивата Еминска планина, заемаща най-източните дялове на Стара планина и в непосредствена близост до Черно море. Еминска планина е висока само 621 м. и представлява широк и горист масив. Местоположението му е особено благоприятно за целта, тъй като е в центъра на район, естествено населяван и от двата вида сухоземни костенурки. Разположен е на около 180 м. надморска височина, в края на селото, което го прави естествено изолиран от човешко присъствие, надеждно защитен от диви и домашни животни.

Изглед от билната част на Еминска планина към Иракли и Обзор

.

Село Баня е разположено от двете страни на главния път от Варна за Бургас, като от двете му страни се издигат Еминския дял на Балкана и Обзорските височини. Землището му е включено в екологичната мрежа Натура 2000. Центърът се намира на 18 км. от курортен комплекс Слънчев бряг, на 25 км. от града-музей Несебър, на 65 км. от Бургас и на 75 км. от Варна и на 9 км. северозападно от н. Емине. 

.

Изглед от с. Баня, снимка Марин Маринов, Apexvision

.

На 6 км. от центъра се намира крайбрежната ивица на Черно море със защитена местност Иракли, интересна с живописния си девствен плаж, където на самия пясък гнездят редки видове птици. Плажът Иракли е голямо природно богатство, привличащо много туристи. Река Вая разделя плажа на две части – плаж Вая, снабден с плажни съоръжения (бар, чадъри, шезлонги, маси, душове) и неохраняемия плаж Иракли, подходящ за диво къмпингуване.

.

Плаж Иракли и част от защитена местност „Иракли“

.

Уникалното съчетание на планински и морски климат и естествената, почти непокътната природна красота, правят района изключително атрактивно и предпочитано място за селски и екотуризъм. Районът е отдалечен от индустриални центрове и се радва на чист въздух и много зеленина. Изпъстрен е със защитени територии, естествена растителност и богат животински свят.GPS координатите на центъра са: N42.775984 и Е27.823688, а надморската височина е 190 м.

.

.

Районът, в който се намира Центъра за костенурки е запазил своята непокътната природа. Той попада в границите на две защитени зони – „Емине” и „Емине-Иракли”. Шест са защитените територии в района: една природна забележителност – Нос Емине и пет защитени местности – Иракли, Смриките, Ортото, Кокетрайс и Калината. Поради липсата на индустриални производства и поради сравнително слабо развития туризъм са се запазили и естествените ландшафти и растителност. Преобладават гори от мизийски бук, габър и горун и от цер и благун. Често се срещат вторични формации от келяв габър. Най-характерен за района е източният бук, които подчертават влиянието на Черно море. По река Вая растителността е отчасти лонгозна. Влиянието на Черно море се изразява в проникването на субсредиземноморски и други топлолюбиви видове растения и животни. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spinа-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. Районът е богат на билки, диворастящи плодове и гъби. Сред лечебните растения са жълт кантарион, бял равнец, риган, мента, лайка, маточина, смрадлика, глог, петопръстник, мащерка, еньовче и др. От диворастящите плодове най-разпространени са дивите ягоди, къпините и малините. Ядливите гъби, срещащи се в района, са също изобилни – печурка, сърнела, манатарка, пачи крак и други. В равнинната част преобладават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони.

.

.

На територията на Защитена зона „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България. През зоната преминава прелетния път Via Pontica, който има международно значение като типично място с тесен фронт на миграция за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните могат да бъдат наблюдавани над Центъра за костенурки.

.

Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka)


Крайбрежната част на Стара планина е своеобразен биокоридор за разпространението на топлолюбиви земноводни и влечуги: ивичест смок, леопардов смок, шипоопашата и шипобедрена костенурка и други видове. Популациите на двата вида сухоземни костенурки са застрашени на територията на зоната. Те са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Районът е един от няколкото такива в България, където в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци видрата все още живее по крайбрежието.

.

Видрата (Lutra lutra) често може да бъде наблюдавана при р. Вая на самия плаж Иракли

Вашият коментар