.
.
През годините от създаването на Центъра за костенурки изградихме подходящи условия за пребиваване на костенурките по време на тяхното лечение и възстановяване. Условията за отглеждане на новоизлюпени, две-, три- и повече годишни костенурки, са максимално близки до естествените, но при адекватна степен на защитеност – малки волиери с мрежи, осигуряващи защита от дребни гризачи, грабливи птици, котки и др. На територията на центъра са създадени оградени пространства, осигуряващи разделянето вид, възраст и пол, с естествени и изкуствени места за укрития. Има ограждения за допълнителна изолация при нужда. Съществуват достатъчно пространства за задоволяване на нуждите на костенурките от намиране на естествена храна и движение, в условия максимално близки до естествените.
През активния сезон на костенурките – април-ноември, в лечебницата постоянно се настаняват и лекуват новоприети пациенти, а през зимния период не хибернират и се настаняват тези в критично състояние, нуждаещи се от лечение и наблюдение. На всички пребиваващи костенурки ежедневно се осигуряват допълнителна храна, прясна вода, наблюдение и лечение.
.
.
.
Екипът ни непрекъснато приема сигнали за намерени костенурки от цялата страна. Сигнали подават хора, намерили бедстваща костенурка или попаднали на незаконно отглеждана такава, а нерядко и такива, взели костенурка от природата с намерение да я отглеждат като домашен любимец. Обикновено даваме напътствия за оказване на първа медицинска помощ, подаване на сигнал към съответната екоинспеция, транспортиране и прием.
.
.
В случай на конфискувани костенурки, те се приемат със Заповед за настаняване от съда, издаващ решението и се задържат до последващо разпореждане. Екипът ни оказва първа помощ и лечение, когато това се налага. В много от случаите пациентите пристигат в критично състояние и в зависимост от клиничната картина се пристъпва към незабавно лечение – от обезпаразитяване или дезинфекция на повърхностни рани до спиране на кръвоизливи и имобилизиране на открити или закрити фрактури.
.
.
В Центъра е изграден външен изолатор и заграждения за рехабилитация, където се настаняват новопостъпилите пациенти и костенурките, които се нуждаят от възстановяване и долекуване. Там те получават ежедневните грижи, свързани с лечение, хранене, почистване, дезинфекция. Карантината или продължителността на лечението и рехабилитацията са различни при всеки отделен случай – от няколко дни до цяла година, а в не малко случаи и повече. Редица заразни вирусни и бактериални заболявания, смъртоносни за костенурките са с дълъг инкубационен период и трудни за диагностициране, тъй като в много случаи нямат клинични симптоми.
.
.
От изолатора костенурките се освобождават или се преместват в основните заграждения според вид, възраст и пол (новоизлюпени, младежи или възрастни). Всички действия при прием и освобождаване, се съгласуват пряко със съответните подразделения на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). В центъра се поддържа картотека на костенурките, която съдържа данни за: маркировка в съответствие с възприета методика (Stubbs et al. 1984), състояние при приемане, дата, обстоятелства при приемане, състояние при освобождаване. При прием задължително се извършва вътрешно и външно обезпаразитяване.
.
.
Все повече се увеличава броят на костенурките, които остават негодни за самостоятелен живот на свобода, в резултат на трайни увреждания, най-често сериозни травми или дълъг престой в плен. Те остават в центъра за постоянно отглеждане и тяхното поколение, както и това на костенурките в период на яйцеснасяне по време на престоя им се разселва в райони с критично намалели или изчезнали популации.
.
.
За яйцеснасяне са създадени подходящи условия – възвишения, наподобяващи хълмове с подходящи почвено-температурни параметри. В периода на яйцеснасяне женските костенурки се наблюдават ежедневно и непосредствено след снасяне гнездата се маркират. Повечето яйца се събират и поставят в инкубатори при определена температура и влажност с цел поддържането на оптимални условия и максимална излюпваемост. Полът на малките костенурки се определя от температурата, при която яйцата се инкубират и по този начин е възможно да се осигурят равен брой новоизлюпени и от двата пола.
.
.
Новоизлюпените се преместват в отделни волиери, осигуряващи защита от дребни гризачи, грабливи птици и други животни. Там те се отглеждат до около тяхната трета година, когато се освобождават отново в природата. Счита се, че на тази възраст те са достигнали размер, при който най-уязвимия период от живота им е преминал и шансовете им за самостоятелно оцеляване са добри. Ежегодно при нас се излюпват около 150 костенурки от двата вида, които са успешно отгледани и освободени в природата.
.
.
Работата на центъра се усложнява най-сериозно през периода ноември – април. Това е периодът, през който болни и гореспоменатите неместни видове костенурки се отглеждат на затворено. Освен тежко пострадалите (най-вече по пътищата) и болните животни, в редица случаи в центъра пристигат костенурки в лошо общо физическо състояние. Държани в плен за дълъг период от време, те са с висока степен на опаразитеност и недостатъчен хранителен резерв за зимен сън. В тези случаи те се нуждаят от непрекъснато наблюдение, условия за отглеждане и грижи в активно състояние или осигуряване на контролиран зимен сън с определена продължителност. В този случай те се настаняват в специално отопляемо помещение, оборудвано с необходимите отоплителни и осветителни уреди. Съблюдава се стриктна карантина и разделяне на рискови животни, както и местни от неместни видове.
.
.
Oт 2002 г. ежегодно преминават по няколко десетки костенурки, като повечето от тях благополучно намират обратният път към природата. Ако не може да бъде установен района от който идва костенурката, тя се освобождава в предварително набелязани райони с надежден защитен статус.