Ние от Центъра за костенурки сме потресени от обстоятелствата, при които приехме последния си пациент. Това е женска шипоопашата костенурка, намерена в двора на столично училище. Защо в училище, защо в града, защо през зимата, която е палач за костенурките? По това време костенурките спят зимен сън. Ето я нашата версия на тази жестока история:
Някой отнякъде прибира симпатична костенурка за да си я гледа у дома. Идва ноември и костенурката изпада в летаргия – нещо напълно нормално. Когато става неактивна и отказва да се храни, хората вероятно я вземат за болна или умираща и я изхвърлят от дома си. Този сценарий ни е до болка познат. До тук историята би била достатъчно неприятна, но тя се развива още по-зле за костенурката.
Ученици я намират в двора на училището си. В този „кучешки студ” животинката е била напълно премръзнала и вероятно са я взели за мъртва. Тук се намесва учителка, която вижда децата да играят на хокей, но вместо шайба те ритат обърнатата по гръб костенурка по заледената повърхност…
Оставям настрана емоциите, които напират и умозаключенията си. Костенурката беше изпратена от учителката до нашия център. Благодарности за бързата намеса! Учениците са натоварени да напишат есе за сухоземните костенурки. По идея на учителката им подготвяме и онлайн – презентация, в която ще им разкажем за тези животни, пред какво са изправени и как се справяме с предизвикателството да ги опазим. Миналата зима д-р Галя Петрова – учител по биология в НПМГ „Акад. Л. Чакалов“ – София предприе подобна инициатива за своите ученици от 11 клас и за тях проведохме онлайн среща с презентация на тема костенурки. Това, което можем да направим всички ние като родители е да формираме у децата си правилно отношение и чувствителност към останалите обитатели на нашата планета, защото ние сме свързани.