.
– Хапят ли костенурките? – попита ме млада журналистка, дошла да направи репортаж в Центъра за костенурки преди години.
– Не – обясних – сухоземните костенурки са много плахи животни. Толкова плахи, че при най-малка опасност се скриват в черупката си и не смеят да мръднат, докато тя не отмине. Не може и дума да става за агресия.
Сложих малкия си син в заграждението на лъчистите костенурки за да ми е под око. Тогава той нямаше годинка, но с пълзене се придвижваше отлично. Отиде при най-малката костенурка и се опита да я задвижи като камионче. Като видя, че тя не помръдва, пробва същото с друга. През това време аз старателно обяснявах пред камерата защо съществува Центъра за костенурки. Тук бях прекъсната от силен детски писък, последван от рев. Една костенурка беше ухапала малкия по крачето. Като успокоих детето се заех да обясня, че това не е агресия, а любопитство. Костенурката беше привлечена от розовото краче на сина ми, което в нейните очи е приличало на вкусен цвят на растение. Но в очите на журналистката доверието в доброто у костенурките се беше изпарило.
Автор: Ива Лаловска