Този въпрос вълнува всеки, на чиито път някога се е изпречвала новоизлюпена костенурка. Тя е толкова малка, че се побира в бебешка ръчичка и ние си мислим как ли ще се справи със суровия живот, ако не и помогнем. Прави сме, че е беззащитна, но и не сме прави да се намесваме. Не само защото „природата си знае работата”, а и защото новоизлюпените костенурки имат инстинкт да се пазят и водят много скрит начин на живот през първите години от живота си. След снасянето им яйцата остават да се инкубират под земята през следващите три месеца.

Малките костенурки пробиват черупката и излизат на повърхността. Никой не ги посреща, няма майчини ласки и напътствия в живота им. Те са абсолютно и напълно пригодени да се справят сами с живота си. Защото костенурките са шампиони по оцеляване. Станали са свидетели на появата на динозаврите и на техния залез. Стратегията им по оцеляване е да се скрият под дебелата черупка и да изчакат опасността да отмине. И тя е била печеливша до появата на човека на еволюционната сцена. След като кръстосваме пътищата си с тях, резултатите не закъсняват и костенурките първоначално намаляват по численост, а впоследствие и по видов състав. Според Международния съюз за защита на природата (IUCN), от съществуващите 356 съвременни вида костенурки, днес 148 вида са категоризирани като уязвими, застрашени или критично застрашени.

Защо са толкова уязвими?
Отговорът се крие в думата „БАВНО”. Бавно съзряват: нужни са им 13-14 години за да достигнат до полова зрялост. След като вече са я достигнали трябва да намерят партньор, а това във вече силно разредени популации е много трудно, пак поради бавното възстановяване на числеността им. Когато женските започват да снасят яйцата си, са нужни около три месеца за да се излюпят малките. Но едва 4 от хиляда бебета стигат на свой ред полова зрялост. Това се дължи на високата им смъртност през първите години от живота им и особено след зимен сън. Въпреки че една женска костенурка може да снесе 2 или 3 пъти яйца за една година, много чести са случаите на неоплодени яйца или дори на цели неоплодени люпила. И вече шансовете за възпроизвеждане намаляват чувствително. Тези факти трябва да изкрещят „НЕ ГИ ВЗИМАЙТЕ ОТ ПРИРОДАТА!”.

Всяка женска костенурка, отнета от естествената и среда е не просто загуба на един индивид, но и на възможността за възпроизвеждане на вида. А в някои райони с бързо изчезващи костенурки, тя може да има решаващо значение. Малките костенурки също не се нуждаят от нашата помощ и не трябва да ги „спасяваме” от техния дом – природата. Те са диви и мястото им е в дивото. А като изчезващи и бавно възпроизвеждащи се, закона ги защитава и забранява да ги вземаме, местим, отглеждаме, да им вземаме яйцата и да ги безпокоим. Има начин да им помагаме без да им вредим. Можете да се присъедините в мисията ни по лекуване и възстановяване на болните костенурки. Дарете средства за изграждане на ново зимно помещение за незимуващите пациенти по банков път или чрез Платформата, подкрепете цялостната ни дейност, осиновете пациент или просто споделете каузата ни!
