Фондация Геа Челониа Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

ФОНДАЦИЯ   ГЕА   ЧЕЛОНИА

Опазване на сухоземните костенурки в България

 

 

Фондация Геа Челониа: Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

Проект "Изследване на адаптационния успех на релокирани шипоопашати костенурки (Testudo hermanni) чрез радиотелеметрия "

 

Популациите на костенурки в България намаляват в резултат на различни фактори като загуба и деградация на хабитати, събиране за храна или търговия. Една от препоръчваните управленски стратегии за застрашени животни е релокацията (преместване в нови хабитати). Ежегодно Центъра за костенурки на Фондация Геа Челониа приютява и рехабилитира над 100 конфискувани от властите, намерени ранени или доброволно предадени от собствениците им костенурки, отглеждани като домашни любимци. След основно или специално лечение (ако такова се налага) костенурките в добро състояние се връщат обратно в природата в предварително подбрана територия. Някои от тях в резултат на стрес напускат тази територия и тяхното бъдещо оцеляване става неизвестно и рисковано.

Проектът си постави за цел изследване на адаптационния успех на конфискувани и временно настанени в спасителния център шипоопашати костенурки след тяхното освобождаване в нов хабитат, както и обучаване на екип за ежегоден мониторинг на костенурките с използване на радиотелеметрия. Той е продължение на проект "Дейности по опазване на двата вида сухоземни костенурки - шипобедрена и шипоопашата (Testudo graeca и Testudo hermanni) по южното българско Черноморско крайбрежие", изпълнен през предходната година и финансиран от същия фонд. В продължение на 6 месеца бяха проследявани 5 местни костенурки, живеещи на територията на Еминска планина и 5 костенурки, държани на затворено и впоследствие освободени. Събраните данни за екологията и поведението на релокираните животни са полезни за оптимизиране на дейностите по опазване и управление на сухоземни костенурки.

 

 

 

Проучване и сравняване на поведението на 4 местни и 4 релокирани костенурки за оценка на жизнеспособността и адаптационния успех на релокираните екземпляри


Radio-telemetry equipment

Апаратурата

Радио - телеметрия


За проучването бяха използвани методът радио-телеметрия и оборудване, произведено от Advanced Telemetry Systems (ATS). Оборудването се състои от десет предавателя R2020 на 12 часов работен цикъл (от 8 ч. до 20:00 ч. с цел спестяване на батерията през нощта, когато костенурките са неактивни), R410 приемник, сгъваема Yagi антена от три елемента и RG58 коаксиален кабел. Тъй като батериите на предавателите са с живот до три години, възнамеряваме да продължим изследванията и да съберем възможно най-много данни. Предавателите са създадени с работен цикъл, който варира през сезона според цикъла на активност на костенурките. Всеки предавател работи на своя собствена честота, която е зададена от производителя. Предавателят излъчва радио сигнал, който се улавя чрез системата антена - приемник и позволява на изследователя да намира костенурки, дори когато са заровени в дупките си за почивка, естивация или хибернация. Костенурките се локализират чрез GPS, а данните се визуализират чрез GIS софтуер.
През пролетта на 2010 г., подготвихме за повторно въвеждане в природата четири възрастни костенурки (един мъжки и три женски), конфискувани от официалните власти от частна колекция. За място на освобождаване беше избран района на Еминска планина, поради стабилната плътност на костенурки, липсата на индустриални производства, относителната му изолираност от човешки дейности, особено от курортно строителство и най-вече поради статута си на защитена зона в пределите на Европейската екологична мрежа Натура 2000. Заловихме и четири местни костенурки (2 мъжки и 2 женски), на които монтирахме радио-предаватели. Те бяха заържани в центъра за костенурки за 24 - 48h до втвърдяване на лепилото на предавателите и впоследствие бяха освободени на точните точки на намиране. Костенурките от двете групи бяха измерени на дължина, ширина, височина и тегло и бяха маркирани. Направихме предварително тестване докато изберем успешен метод за закрепване на предавателите на черупките на костенурките, който минимизира влиянието им върху поведението, физиологията, размножаването и оцеляване на животното, като същевременно увеличава максимално разстоянието на предаване на сигнала. Предавателите са залепени директно на черупката на първото ляво или дясно маргинално щитче с двукомпонентна епоксидна смола. През април и май извършихме ежедневно наблюдение в Центъра за да се убедим, че копулирането и снасянето не са негативно повлияни от наличието на радиопредаватели върху черупките. По време на тестването използвахме случая за да популяризираме дейността. Различни групи хора бяха привлечени да наблюдават този нов метод, сред които много деца, студенти, учени и различни други посетители. За нас един от най-важните аспекти, бе разпространението на медийна информация за това, което правим и положителния ефект сред местната общност.
Неместните костенурки бяха освободени в избраната територия на разстояние няколко стотин метра една от друга. През сезона на активност първоначално проследявахме осемте костенурки ежедневно, а впоследствие през 2 до 3 дни. Методът на радио-проследяване ни даде уникален шанс за непосредствено и близко наблюдение на костенурките, като по този начин събрахме ценни данни за естествената история, екологията и биологията им, особено във времето, когато костенурките са слабо или неактивни и по тази причина трудно откриваеми. Бяха наблюдавани характеристики като ниво на активност, поведение, общо здравословно състояние и външен вид, модели на движение и други поведенчески характеристики на двете групи костенурки, за да бъдат сравнени и анализирани. Интересен е фактът, че в горещите периоди през юли и август с температури на въздуха надвишаващи 30 C, костенурките не естивират, както се съобщава за някои региони на страната. Документирана е също така една много късна сезонна активност за вида - на 29 ноември, когато една от местните мъжки костенурки е наблюдавана да се движи на своята територия.
Теренната работа продължи и по време на хибернацията. Поради необичайно топлото време през октомври и ноември някои костенурки, които през втората половина на октомври бяха заровени в продължение на 10 -15 дни и на пръв поглед вече спяха зимен сън, впоследствие бяха намерени заровени в друга дупка. Това ни накара да забавим свалянето на предавателите и да продължим радиопроследяването до началото на декември. След това предавателите бяха внимателно свалени и изключени, за да се спести живота на батериите до следващия сезон. Откриването на точните зимовища беше много важно за измерване на температурата и влажността на въздуха по време на хибернация. Във всяко зимовище поставихме I-button термологер и сензор за влага.
Някои предварителни резултати от едногодишното ни проучване показват, че неместните костенурки са имали по-голям района на обитание, изминавали са по-големи средни разстояния на ден и са се премествали на по-големи разстояния от точките им на освобождаване, отколкото местните костенурки. Тази повишена мобилност повишава вероятността те да се натъкнат на заплахи, свързани с урбанизацията и пътищата. Освен това, неместните костенурки имат по-малки шансове да намерят ресурси в непозната среда, по-податливи са на заболяване и използват повече енергия по време на движение. Въпреки това, две от релокираните женски костенурки показват модели на движение сходни с тези на местните костенурки, демонстрирайки вариабилността в индивидуалните отговори. Това може да бъде индикация, че тези костенурки са започнали да създават района на обитания след преместването. Други две неместни костенурки - мъжка и женска, имат хаотично движение, последвано от права линия, като движението на мъжкия показва най-голямото изминатото разстояние на ден - повече от 700 m . За 40 дни той влезе в урбанизирана зона, в град Обзор, на 6 км. по права линия от точка му на освобождаване. По време на придвижването си той прекоси главния път Варна-Бургас и влезе в частна собственост, където е бил заловен от собствениците и върнат в Центъра за костенурки. След второто му пускане на същата начална точка, той показа същия модел на движение и през следващите няколко дни сигналът на предавателя му се изгуби след като навлезе в пресечен терен с гъста гора. Честотата на предавателя беше прекъсната от излъчването на честота от бивша военна база, намираща се в близост. Продължихме търсенето си през пролетта на следващата година, но не доловихме сигнал. Сегашното състояние на тази костенурка остава неизвестно.
След освобождаването си женската костенурка се движи към линията на главния път Варна-Бургас с очевидното намерение да го пресече, което щеше да постави живота и в опасност. Тя бе върната на първоначалната и точка на освобождаване, след което предприе същия модел на придвижване до пътното платно. Отново бе върната на началната точка и пое в приблизително същата посока, но измина значително по-голямо разстояние в посока към временен цигански лагер. Сигналът на предавателя и беше засичан в продължение на 4 дни на едно и също място в трънлив храсталак до коритото на река Гин. След като разчистихме няколко квадратни метра от храстите открихме само предавателя. Текущото състояние на тази костенурка също остана неизвестно.
Нашите предварителни заключения показват, че преместването на костенурки в нов хабитат би могло да застраши живота им, като не повече от 50% ще се адаптират успешно към новата среда. Ние възнамеряваме да проучим успеха на адаптация на млади костенурки и да го сравним с досега получените данни, като освобождаването на млади костенурки (т. нар. "head-starting") e по-ефективната консервационна стратегия. За тази цел през следващия сезон ще монтираме два от неизползваните радиопредаватели на две от нашите 7-8 годишни костенурки, излюпени и отгледани в Центъра. За съжаление, преместването на костенурки в нов хабитат много често е единственият възможен вариант. Намирането на произхода на костенурки, иззети от природата за да бъдат върнати обратно в нея е от голямо значение за бъдещо им оцеляване и намалява до минимум рисковете от пренасяне на болести между популациите и смесване на различни генотипове. Един от методите, прилагани от чуждестранни изследователи, който повишава степента на адаптация на релокирани сухоземни костенурки, е създаването на временни ограждения на местата, където се планира животните да бъдат освобождавани. Необходими са по-задълбочени изследвания, за да се разберат дългосрочните ефекти на метода на релокация върху движението на сухоземните костенурки. Също така е необходимо допълнително проучване на методите за намаляване на рисковете при преместване на костенурки. Едно нещо е сигурно-трябва да бъдат направени всички усилия за предотвратяване на отнемането на сухоземни костенурки от техните хабитати и използване на метода на релокацията само като последна възможност, след като всички други усилия са се провалили.

One of our relocated specimens

Един от нашите преместени екземпляри

All tortoises were measured, weighted, marked, photographed and supplied with glue-on transmitter

Всички сухоземни костенурки бяха измерени , претеглени , маркирани , заснети и предоставени с лепило - на предавател

Radio-transmitter attached to the first costal scute

Радио - предавател , прикрепен към първото маргинално щитче

The studied tortoise habitat, Eminska Mountain, Eastern Bulgaria

Изглед от хабитата на костенурките, Еминска планина , Източна България

На терен

Tortoise in its hibernaculus

Костенурка в своето зимовище

На терен

На терен

На терен

12 Male tortoise with transmitter demonstrating normal mating behavior

Мъжка костенурка с предавател демонстрира нормално поведение при чифтосване

 

Създаване и публикуване на наръчник за радиотелеметрия на костенурки

 

По време на работа с оборудването за радиотелеметрия описахме и документирахме всички процеси и създадохме наръчник с инструкции за радиопроследяване на костенурки. Той включва подробни описания на оборудването и инструкции за работа с него, най-важните стъпки, начина на прикрепване на предавателите, начина на ориентиране на антената и съвети за избягване на дискомфорт на костенурките при монтиране на радиопредавател, както и влияние върху поведението или нарушаване на здравето. Това ръководство съдържа информация за всички потенциални трудности, свързани с използването на оборудването на терен, воденето на полеви дневник и създаването на база данни, справяне с проблеми със сигнала при различни терени. Инструкциите са изготвени в наръчник за радиопроследяване на български и английски език, тъй като в обучението участваха и чужденци.

 

 

Обучение на екипа за мониторинг на костенурки чрез радио - проследяване

 

В периода юни - септември 2010 г. организирахме курсове за обучение на групи от млади хора, интересуващи се от радиопроследяване на костенурки. В хода на проекта ние разпространявахме информация чрез нашия уебсайт и различни интернет форуми. През юли и август организирахме зелени училища с общо 76 участници за цялото лято. Повече от 50 % са студенти, както и много херпетолози, биолози, колеги от различни екологични организации, местни хора, ученици и деца.

Всеки ден в продължение на седем дни група от 3 или 4 човека практикуваше на терен. Участниците се редуваха в търсене на костенурките. Когато теренът беше трудно проходим, костенурките прекарваха горещите обедни часове в бодливи храсталаци. В късните следобеди практикуваше втора група участници. След обявата за обучението в сайта ни, получихме много заявки за участие. Затова през август организирахме още едно седемдневно зелено училище. В това обучение участваха учени, работещи в Българиската академия на науките, представители на българската херпетологично дружество, преподаватели и студенти.

През септември сформирахме още две групи с 14 участници. Всеки участник се запозна с методологията и практикува на терен. Трима студенти по биология с по-сериозни интереси към влечугите и особено към костенурките ще сформират екип за участие в полевата работа през следващата година. Ние споделихме нашия опит с някои учени в сферата на херпетологията, които се подготвят за бъдеща работа с радио-телеметрия.

 

 

Публичност

 

През годината бяха публикувани много материали за Центъра за костенурки и проекта в различни печатни издания, телевизионни и радио новини и предавания и в електронни медии. В повечето от тях радиопроследяването на костенурки получи централна роля сред проектните дейности. Екипът ни направи презентация на проекта в Биологическия факултет на Софийския университет и Лесотехнически университет в столицата. На 10-ти септември открихме официално нашия Посетителски център и това привлече някои от основните телевизионни канали, във връзка с което използвахме случая да популяризираме своя проект. В централните новини се излъчиха репортажи, в които основният акцент отново беше поставен върху радиопроследяването на костенурки. Инициативата беше разгласена също на уебстраницата, в резултат на което бяхме поканени да направим презентации в няколко организации, университети и училища. Във всички споменати публични изявления беше спомената подкрепата на PTES.

През втората половина на септември Центърът за костенурки бе домакин на някои от най-големите чуждестранни приятели и поддръжници на костенурките, учени в областта на изследването и опазването на костенурки в световен мащаб - Джеймс Бъскирк от САЩ, Торстен Шонброд, Ханс-Юрген Бидмон и Герхард Йенеман от Германия. Те се включиха в кратка теренна практика по радиотелеметрия и бяха въведени подробно в хода на проучванията по текущия проект. Те се заинтересуваха от нашите резултати и впоследствие направиха публикации в специализирани издания за костенурки: Testudo Welt Magazin и Schildkroeten Im Fokus.

 




Благодарности:


Бихме искали да благодарим на PTES за гласуваното доверие и подкрепа. Надяваме се, че сме оправдали тяхното доверие. Също така бихме искали да благодарим на нашите референти - Джеймс Бъскирк, който ни помага със знания и експертни съвети и Томас Винке, който вярва в нас. Нашите благодарности към всички хора, които показаха интерес и страст към костенурките и въпреки горещото време, кърлежите и комарите участваха в курса на обучение. Най-големи благодарности на костенурките, че все още са наоколо, гледайки ни мълчаливо и мъдро, готови да простят жестокостта и глупостта ни.

 

 

 

Екипът на Фондация Геа Челониа благодари на всички, които се включиха в радиопроследяването на костенурки.

 

 

 


Проектът е финансиран от People’s Trust for Endangered Species (PTES)

 

 

Назад към проекти