Фондация Геа Челониа Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

ФОНДАЦИЯ   ГЕА   ЧЕЛОНИА

Опазване на сухоземните костенурки в България

 

 

 

Фондация Геа Челониа: Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ

Център за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки

29 юли - 4 август 2010 г., село Баня

 

Зеленото училище беше проведено в рамките на 7 дни – от 29 юли до 4 август 2010 г. Успоредно с образователната част всички се включиха в работата по центъра и загражденията - разчистване на дворната площ, боядисване, лакиране, почистване на посетителския център.

 

Теми на зеленото училище :

1. Представяне на функциите и обитателите на Центъра за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки (ЦРРСК); Биология, екология, защитен статус, проблеми, консервационни мерки, екологични методи, приложими при костенурките – определяне на популационна плътност, начини за измерване, маркиране, претегляне, водене на полеви формуляри;

2. Радиотелеметрия – описание на метода и техниката, работа на терен, работа с GPS;

3. Херпетологична обиколка – търсене и определяне на земноводни и влечуги;

4. Защитени територии и хабитати;

5. Защитени, редки, ендемични, лечебни растения;

6. Търсене и определяне на птици.

 

 

Представени бяха двата български вида сухоземни костенурки, разделени в отделни заграждения в центъра според възрастта им - "детски градини", младежи и възрастни. Иво Иванчев разказа за биологията, екологията, защитния статус и проблемите, проблеми, които най-често срещат тези видове в България, както и за начините по които ФГЧ въздейства и помага за тяхното решаване.

Тъй като преобладаващата част от участниците показаха по-специален интерес към херпетологията и костенурките, Иво ежедневно формираше малки групи от по трима души, които осъществяваха радио-проследяване на костенурки. Всеки успяваше да открие и локализира с GPS поне една костенурка. По този начин всички желаещи успяха да се включат.

Николай Цанков, херпетолог и преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет ръководи двата херпетологични излета. Обиколени бяха северните и южните склонове на Еминска планина и беше намерен стенен гущер (Podarcis muralis), който до сега не е съобщаван за района.

Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа "Балкани" представи хабитатите на Еминска планина, влизащи в пределите на защитените зони по Натура 2000. Той разказа и за епопеята на защитена зона "Емине - Иракли", която е една от най-горещите точки в природозащитата през последните години.

 

Виктор Василев от Българското дружество за защита на птиците води орнитологичната част. Тъй като гнездовия период на много птици беше вече приключил успяхме да наблюдаваме сравнително малко видове. По маршрута до с. Емона и м. Пешова колиба в з.м Иракли бяха наблюдавани речен дъждосвирец, колония на пчелояди, голям пъстър кълвач, градинска овесарка, поен дрозд, бяла стърчиопашка, двойка полудиви гълъби, син синигер, сива овесарка и множество обикновени видове. Групата, участваща в радиопроследяване на костенурките откри гнездо на орел – рибар и наблюдава самите птици.

Определянето на събрания хербариен и естествен материал се оказа сложно, поради спецификите на района и преобладаването на понтийски, кавказки и средиземноморски видове растения. Събрани и определени бяха множество тревни, растителни и дървесни видове, които участваха в образуването на типичните за Еминска планина съобщества между които – власатка, морски ветрогон, драка, червена хвойна, сребролистна липа, полски клен, бряст, космат дъб, цер и благун, мъждрян, габър, бяла върба и бяла топола.

 

Назад

 

Тази страница е създадена с финансовата подкрепа на Финансовия Механизъм на Европейското Икономическо Пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация "Геа Челониа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Договарящия орган.