Фондация Геа Челониа Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

ФОНДАЦИЯ   ГЕА   ЧЕЛОНИА

Опазване на сухоземните костенурки в България

 

 

Фондация Геа Челониа: Опазване и изучаване на сухоземните костенурки в България

Начало » Сухоземните костенурки в България

 

 

 

Разпознаване

Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo hermanni Gmelin)

Шипобедрена сухоземна костенурка (Testudo graeca Linnaeus)

Разпространение

Биологични особености

Хабитат

Активност

Поведение

Хранене

Зимуване (хибернация)

Размножаване

Естествени врагове

 

 

В България се срещат два вида сухоземни костенурки, които сред населението са известни със следните народни имена: желка, желва, жълва, горско пиле, костенурица, коритана-жаба и други. Научните имена на двата вида са шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni).

 

Разпознаване

 

Двата вида сухоземни костенурки лесно могат да бъдат различени, като се използват следните три белези:

1. При шипоопашатата костенурка на карапакса в централната редицата от пет надлъжно разположени щитчета средното щитче по-тясно от последното. При шипобедрената костенурка този ред е много по--широк, като второто, трето и четвърто щитче са много по широки отколкото дълги.

Шипоопашатата костенурка обикнувено има две надопашни щитчета, а шипобедрената – едно; Срещат се, обаче, изключения, така че този белег не сигурен.

Шипоопашата (вляво) и шипобедрена костенурка (вдясно)

 

2.     Шипоопашатата костенурка има по дълга опашка (особено мъжките екземпляри) завършваща с рогов шип с притъпен връх; При шипобедрената костенурка опашката до края е покрита с дребни люспи;

3.     Шипобедрената костенурка има отстрани на клоаката, на задните повърхности на бедрата, по една голяма конична рогова брадавица; Такава при шипоопашатата костенурка липсва.

 

 

 

Други характерни белези, при които обаче се срещат изключения (не са сигурни за разпознаване на видовете):

 

Шипоопашата костенурка

 
Шипобедрена костенурка
Връзките между щитчетата в задната част на пластрона не са напълно вкостенени и позволяват слабото му огъване.
Малки люспи на главата
Малки люспи на предните крака
Изолирани петна само на гръбните щитчета
Две черни ивици на пластрона
Овална форма на корубата
 

Неподвижни сухожилни връзки
Големи симетрични люспи на върха на главата
Големи люспи на предните крака
Изолирани петна на гърба и ребрените щитчета
Тъмно централно петно на пластрона
Продълговата форма на корубата

 

Обратно

 
ШИПООПАШАТА СУХОЗЕМНА КОСТЕНУРКА (Testudo hermanni)

 

Разпространена е от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора. Подвидът E. hermanni boettgeri се среща само на Балканския полуостров – България, най-южните части на Румъния, Македония, Хърватско, Черна гора, Албания, Гърция и Европейска Турция. Подвидът E. h. hermanniе разпространен в Испания, Южна Франция и Италия (без алпийските части и долината на р. По). Интродуцирана е на по-големите острови в Западното Средиземноморие (Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия) и Малта.

В България е разпространена на територията на цялата страна от морското равнище до около 1450 м.н.в. без Добруджа и високите полета и планини в западна България. Много е рядка на североизток от линията Русе-Балчик. В Тракийската низина е също рядка, поради интензивното земеделие и общото изменение на ландшафта. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека. Тези костенурки (пуснати в неподходящи за тях местообитания) са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата.

Най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и ниски разредени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Този вид е по тясно свързан с гората за разлика от шипобедрената сухоземна костенурка.

На дължина достига до 36 cm, най-често 15-25 cm. Изцяло дневен вид. През пролетта и есента е активен почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер.

Храни се предимно с тревисти растения, главно бобови, сложноцветни и розоцветни, по-рядко с окапали плодове - черници, джанки, дренки. Понякога с растителната храна поглъща и дребни безгръбначни животни - червеи и мекотели.

Копулацията е през април-май, по-рядко през късното лято -от края на юли до август и септември. От май до юли женските снасят два или три пъти по 2 до 5 бели продълговати яйца, които заравят в дупки в земята, на сухи припечени места с южно изложение. За разлика от яйцата на шипобедрената костенурка, тези са леко издължени. Малките се излюпват след 55-100 дни.

Зимуват в рохкавата почва на сухи склонове почти винаги с южно изложение, в които изкопават наклонени надолу дупки с дълбочина от 30 до 90 см. Могат да преживеят кратки застудявания, които водят до спадане на температура в убежището под 0°С. На повърхността излизат през април, по изключение в края на март.

От Малешевска планина над с. Горна Брезница е известен най-големия в света екземпляр Testudo hermanni с дължина на карапакса около 357 mm.

Обратно

 

ШИПОБЕДРЕНА СУХОЗЕМНА КОСТЕНУРКА (Testudo graeca)

 

Този вид е разпространен по южното и източното крайбрежие на Испания, Балеарските острови (вторично е заселена в Сардиния, Апенинския полуостров, Сицилия, Малта, Крит и Пелопонес), югоизточната половина на Балканския полуостров, Мала Азия, Западен Иран, Сирия и Северен Ирак. Среща се и в тесен фронт по Средиземноморското крайбрежие на Мароко. На Балканите е установена в Югоизточна Албания, Македония, Северна Гърция (включително и на някои острови), Европейска Турция, Румънска Добруджа до делтата на Дунав.

На Балканския полуостров в това число и у нас се среща подвидът (T.g. ibera Pallas).

В България е разпространена в цялата страна от морското равнище до 1300 м. н. в. с изключение на високите затворени полета в Западна България. Отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско). По долината на р. Струма се среща на север до гр. Земен (много рядка в Кюстендилското поле). Поради интензивното земеделие днес почти не се среща в Тракийската низина. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека и шансовете им за оцеляване са минимални (както и за описаната по горе шипоопашата костенурка).

На дължина достига до 39 cm, но най-често се срещат костенурки с дължина 18-25 cm. Дневно активен вид. Активността е най-висока през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори.През летните горещини често навлиза в по-влажни места - храсти и гори, долове и дерета. Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. За зимуване се заравя в почвата обикновено на южни склонове.

Полова зрялост настъпва след осмата година при мъжките и след десетата при женските. Копулацията е през април-май, рядко през есента. През летните месеци- юни, юли снасят на два или три пъти по 3-7 кръгли яйца с варовикова черупка, които заравят в рохкави почви на препечени места по склонове с южно изложение. Малките се излюпват след 70 до 100 дни. Много често те излизат на повърхността едва на следващата пролет и зимуват в мястото, където са се излюпили. Продължителността на живот на този вид е около 110-120 год.

В България са установени най-големите размери на корубата и теглото и вероятно най-възрастни екземпляри от двата вида сухоземни костенурки в целите им ареали. От района на с. Горни Юруци (Източни Родопи) е известна най-голямата Testudo graeca ibera с дължина на карапакса около 389 mm и тегло 5.860 kg до 7 kg след нахранване.

Обратно

 

Разпространение

 

Разпространение на костенурките в България (по Бешков 1993)

fig.2

Легенда

1 - планински райони без костенурки; 2 - малки изолирани популации, съществували допреди 15-30 г; 3 - напълно унищожени популации; 4 - популации с ниска плътност; 5 - разпокъсани популации; 6 - относително неизменени популации; 7 - популации с висока плътност; 8 - райони с надморска височина над 1200m.

Обратно

 

Биологични особености

 

 

Хабитат

 

Съществуват различия при биотопичните предпочитания на двата вида. Шипообедрената костенурка предпочита открити местообитания - полустепни пространства с тревиста растителност, крайбрежни пясъчни дюни, окрайнини и в редки дъбови гори. Шипоопашатата костенурка е по-тясно свързана с гористите и храсталакови местообитания и там тя е значително по-често срещана. Сезонна смяна на микроместообитанията е наблюдавана при шипообедрената костенурка, която по време на летните жеги и засушавания мигрира от откритите, сухи и припечни места към долове със запазена зеленина. Шипоопашатата костенурка обитава целогодишно едни и същи райони, вероятно поради запазването на постоянни микроклиматични условия в местата с гъста растителност.

Предпочитаните местообитания на двата вида са:

  • Пясъчни дюни и брегове
  • Обрасли с храсти или редки дъбови гори покрай бреговете на Черно море
  • Западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др.
  • На много места в ниските и хълмисти части на страната.
  • Твърдолистни храсталаци
  • Термо-медитерански храстови формации (предимно в Източните Родопи, Сакар, Дервентските възвишения,
  • Санданско-Петричката котловина)
  • Гъсталаци на Phyllirea
  • Източна гарига на Cistus incanus
  • Гръко-Балкански псевдoмаквиси
  • Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени
  • На много места в ниските и хълмисти части на страната
  • Сухотревни съобщества на силикатни терени
  • На много места в ниските и хълмисти части на страната
  • Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун)
  • На много места в ниските и хълмисти части на страната
  • Смесени термофилни гори (келяв габър, мъждрян, липа, клен и др.)
  • На много места в ниските и хълмисти части на страната

 

 
Активност

В зависимост от температурата на въздуха и продължителността на слънчевото греене периодите на активност се различават. През март и април активни екземпляри и от двата вида се намират от 10 до 18 часа. С повишаване на температурата, активността им намалява в периода 14-16ч от втората половина на април за шипобедрената костенурка и от началото на май за шипоопашатата костенурка.

Двигателната активност се увеличава в отново в следобедните часове, макар и не толкова осезателно. Прекратяването на двигателната активност е в зависимост от слънчевото греене на мястото, където се намират екземплярите. През най-топлите месеци на лятото по изключение се намират и активни костенурки през нощта.

Рязко засилване на активността на костенурките се наблюдава през размножителния период, поради активното търсене на партньори. Юни и юли са месеци със сравнително висока активност, след което започва постепенен спад. През август активността на костенурките спада поради високите температури, а през септември и октомври спадът продължава, но поради ниските температури.

Шипообедрената костенурка е по-мобилен вид в сравнение с шипоопашатата. Шипоопашатите костенурки не напускат местата с гориста или храстовидна растителност. Преходите при тях са значително по-къси. За кратки отрязъци от време – 1-4,30 часа са изминавани от 2 до 12 м. За периоди от 1 година те изминават от 15 до 150 м, най-често 60-100 м. Местообитанията им са сравнително постоянни и преходите са свързани предимно с промяна на височината на един и същи склон. Не пресичат платата и не преминават в съседни ровини.

Шипобедрените костенурки преминават от една ровина в друга съседна през разделящата ги заравненост. Мъжките извършват по-дълги преходи от женските.

Обратно

 

Поведение

 

Мъжките костенурки обикновено имат териториално поведение, което се изразява в активна защита на определен участък. В литературата не са отбелязани случаи за антагонистични взаимоотношения между двата вида при съвместно обитание в дадена територия. Това донякъде се дължи на предпочитанията към различни местообитания (хабитатна сегрегация), която е отбелязана за много от случаите на съвместно съжителство.

Обратно

 
Хранене

 

Сухоземните костенурки са предимно растителноядни. Хранят се с тревисти растения (особено зелени листа), понякога с окапали плодове - черници, джанки, дренки. Основен дял в храната на костенурките заемат представители на семейство бобови (70-90%), следвани от сложноцветни (15-20%), розоцветни (около 8%) и други семейства, които имат незначително дялово участие.

Понякога сред растителната храна попадат червеи, мекотели и други дребни безгръбначни. Наблюдавани са да ядат изпражнения на други животни.

В редки случаи е установено да ядат мърша от копитни и риба. В изкуствени условия е известно да се хранят с гранулирани кучешки храни и други нетипични за тях хранителни източници.

За нормално функциониране на храносмилателната система и нарастване на черупката, храната при такива условия трябва да съдържа достатъчно растителни влакна, да е с ниско белтъчно съдържание и да е богата на калций.

 

Предпочитана растителна храна

Глухарче (Taraxacum officinale)

Детелина (Triifolium repens)

Живовляк (Plantago spp.)

Мъртва коприва (Lamilium pupureum)

Ястребова брада (Crepis capillaris)

Слез (Mauve sylvestre)

Bindweed's (Convolvulaceae)

Орлови нокти (Lonicera)


Обратно

 

 

Зимуване (хибернация)

 

В общия случай сухоземните костенурки зимуват от ноември (най-често средата на октомври) до март. При топли зими се наблюдават кратки "събуждания". Най-животозастрашващият фактор при зимуването на костенурките е ниската температура.

Костенурките зимуват в изкопани от тях наклонени дупки с дължина 60-90 сm, разположени обикновено на склонове с южно изложение. Понякога използуват изоставени дупки на лисици и язовци.

Оптималната температура в зимовищата е около 5°С. Продължителни периоди с ниска температура най-често увреждат очите и не рядко се стига до частична или пълна загуба на зрение.

Много рядко костенурките могат да излязат на повърхността през февруари и началото на март, във връзка с продължителни затопляния.

Обратно

 
Размножаване

 

Двата вида костенурки достигат полова зрялост на около 5-8 години за мъжките и на 11-14 години за женските екземпляри. Фертилността е по-скоро свързана с размера на корубата, отколкото с възрастта. Полово зрелимогат да се считат екземпляри с дължина на карапакса над 130 mm (за мъжките) и над 150 mm за женските.

По време на брачния период индивидите секонцентрират на подходящи места в границите на един район.
Разликите в брачните борби при Testudo hermanni и Testudo graeca се дължи на различната анатомия и морфология на опашката В изкуствени условия много пъти е наблюдавана хибридизация между двата вида.

Оплождането е вътрешно. Копулацията между мъжките и женските става през пролетта (март-април) или през късното лято (юли), дори през август и септември след характерни брачни игри. Брачните игри на шипобедрената костенурка започват близо месец по-рано в сравнение с шипоопашатата. Това е свързано с по-ранното излизане на първите от зимните им убежища.

Сухоземните костенурки снасят на 2-3 пъти бели яйца с твърда обвивка на сравнително сухи места. Яйцеснасянето продължава от май до юли. Шипобедрените костенурки снасят по 3 до 7 яйца, а шипоопашатите - 4-5 яйца, които женските заравят в дълбоки трапчинки, обикновено разположени в основата на склон с южно изложение на сухи припечни места. Яйцата на двата вида се различават по формата си. При шипобедрените костенурки яйцето е по-закръглено, а при шипоопашатата са видимо продълговати с размери. Снасянето на яйцата става след внимателен избор на мястото, което значително повишава успешната инкубация.

Полът при костенурките силно зависи от температурните условия за инкубация на яйцата. При температура под 29°С повечето от излюпените костенурки са мъжки, докато при над 32°С повечето са женски. Инкубационната температура, под която смъртността на ембрионите клони към 100% за шипобедрената костенурка е 23-24°С.

Малките се излюпват след 80-100 дни и са с размери около 30 mm и тегло 10-13 грама. Те са миниатюрни копия на родителите, като различията им са основно в размерите. Те са напълно самостоятелни и възрастните не полагат специални грижи за тях. Характерно за всички новоизлюпени е неправилната форма на карапакса и пулсиращата заедно със сърдечната дейност яйчна торбичка на пластрона. Този своеобразен отвор се затваря след 48 до 72 часа, като за това време новоизлюпената костенурка значително нараства и се издължава. След това малките нарастват с около 2-3 mm месечно (наблюдават се и паузи), като с понижаването на температурите през есента нарастването намалява до пълно спиране. Яйчният зъб на върха на муцуната изчезва приблизително към края на четвъртия месец. Темпът на растеж на младите екземпляри зависи от слънчевото греене, температурата и валежното количество, от растителността, като при отглеждане в изкуствени условия нарастването е значително по-ускорено.

 

Определяне на пола

Полът при Testudo hermanni може да бъде определен достоверно едва когато дължината на карапакса достигне до около 100 mm. При Testudo graeca достоверно полово разграничаване е възможно при дължина на карапакса над 120 mm.

Мъжките индивиди се различават от женските по:

  • Ингвиналното щитче: при мъжките то образува широк ъгъл, а при женските този ъгъл е около 90°.
  • Опашката: опашката е по-дълга в сравнение с тази на женската
  • Размерите на тялото: мъжките са по-дребни в сравнение с женските
  • Пластронът: при мъжките е вдлъбнат

 

Мъжки екземпляр - пластрон
Женски екземпляр - пластрон
coda maschio (16 Kb)
coda femmina (12 Kb)
Опашка на мъжки екзепмпляр
Опашка на женски екземпляр

 

Естествени врагове

В България сухоземните костенурки влизат в менюто на някои видове едри дневни грабливи птици и бозайници:

Дива свиня (Sus scrofa)

Числеността и разпространението на този ловен вид се контролират преди всичко от човека.

Брадат лешояд (Gypaetus barbatus)

През последните повече от 100 години в България този лешояд е установяван само като “скитник”, поради което засега няма съществено значение от гледна точка регулацията числеността на костенурките.

Скален орел (Аquila chrysaetos)

Вид, за който сухоземните костенурки са основен хранителен ресурс в районите, където популациите им са с висока плътност. Този вид е рядък за България с численост 130-140 двойки и хищничеството не оказва съществено влияние върху числеността на популациите на сухоземни костенурки.

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

В районите с висока популационна плътност, сухоземните костенурките съставляват съществена част от хранителния му спектър. Тъй като в страната гнездят едва 65-70 двойки той не оказва сериозно влияние върху числеността им.

Понякога яйца и млади костенурки биват унищожавани от белки, язовци, лисици, чакали, гарвани-гробари.

Обратно

 


 

Използвана литература:

Бешков Вл, К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 120 с.

Бешков Вл. 1984. Разпространение, относителна численост и мерки за опазване на сухоземните костенурки в България. - Екология, 14: 14-34.

Боян П. Петров, Владимир Бешков, Георги Попгеоргиев, Димитър Плачийски. 2003. “Национален план за действие за опазване на сухоземните костенурки в България”, Версия 1, БДЗП, НПМ-БАН, София.

Бисерков Б, Б. Наумов, Н. Цанков, А.Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев. 2007. Определител на земноводните и влечугите в България, Зелени Балкани, София

Лазаркевич-Станчева И. 1997. Изследвания върху биологията на двата вида сухоземни костенурки- Testudo graeca ibera Pallas 1814 и Testudo hermanni hermanni Gmelin 1789 в района на гр. Кресна. - Дипломна работа, СУ, Биологически факултет, 75 с.

Beshkov Vl. 1997. Record-sized tortoises, Testudo graeca ibera and Testudo hermanni boettgeri, from Bulgaria. - Chelonian Conservation and Biology, 2 (4): 593-596.

Ivanchev I., (2007) Population ecology and biology of Testudo hermanni (Reptilia: Testudinidae) at Eminska Mountain, Bulgaria - Acta Zologica Bulgarica., 59(2), 153-163.

Ivanchev I. (2007)Uberwinterung von Testudo hermanni und Testudo graeca in der Natur und unter sehr naturnahen Bedingungen in Bulgarien

Ivanchev I. (2008) Eine Initiative zum Schutz und zur Erforschung von Landschildkroten in Bulgarien - Schildkroten im Fokus 5 (1): 3-17

Zivkov M , Ivanchev I , Raikova-Petrova G , Trichkova T (2007):First data on the population structure, growth rate and ontogenetic allometry of the tortoise Testudo hermanni in eastern Stara Planina (Bulgaria)- Comptes Rendus de L Academie Bulgare des Sciences 60 (9): 1015-1022.